По думите на хората прекъсванията не са инцидентни, а регулярни. Само през последните дни електричеството е спирало многократно в рамките на часове. „На 17-и токът идваше и спираше през целия ден“, разказва местен жител в ефира на БНТ. Според него подобни колебания в напрежението водят до повреди и създават постоянна несигурност.

Липсата на ток означава и липса на вода. Помпената станция, която захранва селото, е изцяло зависима от електрозахранването. Така при всяко спиране на тока спира и водоподаването.

„Това не е живот“: Ежедневието в условия на прекъсвания

Проблемът има пряко отражение върху ежедневието. Семейства с деца остават без отопление и възможност за нормални битови дейности. „Много е трудно – нямаш ток, не можеш да сготвиш, да изкъпеш децата“, разказва майка на три деца.

Още по-тежка е ситуацията за хора със здравословни проблеми. Един от жителите обяснява, че разчита на кислороден концентратор. „Няма ток – няма апарат. Това е равносилно на присъда“, казва той.

Местните твърдят, че са подавали многократни сигнали за ниско напрежение и липса на фази, но без траен резултат.

Институциите: Няма проблем, само „единична авария“

От електроразпределителното дружество признават за една по-сериозна авария на 17 март, но отричат да има системен проблем. Според тях няма индикации за повишена аварийност.

Тази позиция обаче контрастира с ежедневния опит на хората. За тях проблемът не е изключение, а правило.

От ВиК също посочват, че водоснабдяването е пряко зависимо от електрозахранването. При липса на ток помпената станция спира. Единственото дългосрочно решение според дружеството е изграждане на независими източници на енергия и подмяна на остарялата водопроводна мрежа.

По-дълбокият проблем: Разпадаща се инфраструктура

Случаят в Царацово не е изолиран. Той е симптом на по-широк проблем – остаряла и недоинвестирана инфраструктура.

Електропреносната мрежа в много райони на страната е амортизирана. Колебанията в напрежението и честите аварии показват липса на достатъчно поддръжка и модернизация. В същото време потребителите плащат все по-високи сметки, без това да се отразява в качеството на услугата.

Ситуацията при ВиК не е по-различна. Водопроводната мрежа в голяма част от страната е на десетилетия. Загубите на вода са огромни, а зависимостта от електрозахранването прави системата уязвима при всяко прекъсване.

Високи цени, ниско качество

Най-големият парадокс остава разминаването между цена и услуга. Потребителите плащат все по-скъп ток и вода, но получават нестабилно захранване и чести прекъсвания.

Липсата на инвестиции, слабият контрол и размиването на отговорността между институциите създават усещане за безизходица. Когато има проблем, той се обяснява с „авария“. Когато проблемът е постоянен, той вече е система.

Пореден ремонт, без решение

Кметът на селото съобщава за предстоящ планов ремонт на 26 март. Такива ремонти обаче често се превръщат в част от проблема, а не в решение. Те временно облекчават ситуацията, но не решават основния въпрос – защо системата не издържа.

Докато инфраструктурата остава остаряла, а инвестициите – недостатъчни, подобни случаи ще се повтарят. Царацово е просто още един пример.