Безлов: Мафиоти купуват с парите си политическа власт

Участници в срещата - дискусия са министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, председателят на ДАНС Цветлин Йовчев, председателят на вътрешната парламентарна комисия Анастас Анастасов, депутати, дипломати и експерти.

По думите на Безлов страните-членки на ЕС могат да бъдат разделени на седем клъстъра в зависимост от степента на тяхната уязвимост от корупционен натиск на организираната престъпност и способността на институциите да се справят с него. В първия - Дания, Финландия и Швеция страните успешно се справят, в последния, седми, България дели място с Полша и Румъния и резултатите там не са добри. В тези страни организираната престъпност най-активно използва корупцията, а институционалното противодействие е най-слабо. Най-мощният инструмент за въздействие от страна на организираната престъпност в ЕС е политическата корупция, а криминалните групировки упражняват най-силен натиск върху полицията и местната власт, подчерта Тихомир Безлов.

Той също така изтъкна, че основната цел на полицейската корупция е снабдяването с информация за започнали разследвания, възпрепятстване на досъдебни производства или компрометиране на бизнесконкуренти. В повечето страни-членки корупцията в съдебната власт или митническата администрация е използвана сравнително по-рядко от организираната престъпност, каза той.

Безлоб отбеляза също, че у нас се дават около 100 000 подкупа месечно на ниво пътна полиция у нас. Миналата година е имало момент, в който масово полицаите отказвали да вземат подкупи, заради изтекла информация за вътрешна проверка срещу тези рецидиви, допълни Безлов в анализа си. Заедно с това се вземат масирани мерки на вътрешните отдели в полицейските служби в 27-те страни на ЕС срещу корумпираните служители, допълни той. В редица държави обаче, сред които и България, крупни криминални предприемачи установяват контрол върху назначенията в полицията и службите за сигурност, коментира Безлов. Посредници от типа на бивши полицейски офицери или агентите на службите за сигурност, адвокати и информатори , бизнесмени и политици могат да улеснят корупционния обмен с криминалните групи, се казва в анализа. Тези клиентелистки мрежи улесняват контактите и са типични за страни като България, Кипър, Гърция, Португалия и др.

Анализът показва също, че в България границата между легалната и незаконната икономика е далеч по-размита от тази в повечето страни-членки на ЕС. Организираната престъпност, натрупала богатства от наркотиците, контрабандата и проституцията се намира в симбиоза с корпорации и групи, които притежават приватизираните държавни активи. Подобно съдружие е в състояние да трансформира натрупаното богатство в политическа и административна власт. Влиянието, което имат им позволява да печелят обществени поръчки, избягването на данъци и системно заобикаляне на закони с цел получаване на конкурентно предимство. Организираните престъпни мрежи са се инфилтрирали в повечето държавни институции, включително и в полицията, митниците и прокуратурата. Организираната престъпност оказва силно влияние върху политическия елит и политическите партии на местно равнище, а някои криминални структури дори са в състояние да въздействат върху депутатите или политиците на национално ниво. В анализа се съдържат и редица препоръки на ЕК: разработване на независим механизъм за корупционен мониторинг, мрежа от независими информационни източници, разработване на инструменти за събиране на данни, изработване на индикатори, включване на алтернативни източници на информация и др. Дискусията продължава.