Акад. Иван Павлов за ВОСР: За такъв експеримент не бих пожертвал дори една жаба

Докато английската, френската и другите европейски революции, независимо от кръвта и ужасите, се превърнаха и в двигатели на прогреса, за народите в Русия Октомврийската революция се превърна в чудовищна трагедия, която няма аналог в световната история.

Ето защо, според мен, съвършено несъстоятелни са приказките, че разпадането на Съветския съюз било „геополитическа катастрофа”.

В съветското литературознание често се използваха термините „въпреки" и „благодарение на". Ако приложим тази методика, за да опишем живота на народа в Съветския съюз, можем да кажем, че той оцеля и дори постигна сериозни успехи в науката и в културата въпреки Октомврийската революция и самото съществуване на СССР.

В СССР бе извършена страховита антиселекция на населението: унищожени бяха цели социални прослойки, от аристократите до селяните. Ние, руснаците, се превърнахме в случайни хора. Ние, руснаците, и до днес не можем да се измъкнем от помийната яма, в която ни навря Октомврийската революция, а в страната ни липсва всякаква политическа култура, да не говорим за политическа мъдрост.

Всичко това също е резултат от революцията. Тя ни върна обратно в пещерите, към архаичните представи за добро и зло. Вдъхна ни чувството за превъзходство над всички останали, просто защото ние сме ние.

В началото тя като див звяр разкъса всички руски национални ценности, които Толстой така прецизно описва в главите за семейство Ростови. После с помощта на всички несправедливости раздуха пожара на световната революция, а накрая се хвърли в чудовищния национализъм на сталинската епоха, като заличи човешкото достойнство и потопи хората в страх, който управлява Русия и до днес.

 
Философът Калин Янакиев смята, че през есента на 1917 г. в Русия е извършен политически преврат, смазал установеното след Февруарската революция мимолетно демократично управление на Русия. Митологизирането на този преврат чрез определянето му като „революция“ лежи в основата на оправдаването на комунистическите престъпления.

Защото революцията не е злодеяние на определени хора, а нещо като неизбежен природен катаклизъм, в който дори има някаква романтика. Както не можем да съдим земетресенията или слънчевите затъмнения, така не можем да съдим и нещо, което според порочната марксистка доктрина е „исторически необходимо“.

Милиони хора бяха избити, но какво да се прави, след като е избухнала „революция"?!

Едно толкова мащабно историческо престъпление не бива да бъде наричано „революция“ и така да се търси оправдание за милионите жертви на това деяние", казва Янакиев и напомня за задкулисната роля на Коминтерна в следващото голямо престъпление на болшевизма в България - атентата в софийската катедрала „Света Неделя“ през април 1925 г.:

Още древният римски философ Августин Блажени е казал, че е по-добре да претърпиш поражение с истина, отколкото да спечелиш с лъжа, твърди Миодраг Сорич.

Лениновата лъжа за комунизма, че този строй щял да осигури по-добър живот на селяните, работниците и интелектуалците, победи през есента на 1917 г. Всички клетви и уверения се оказаха обаче празни обещания. Марксизмът-ленинизмът се превърна в „опиум за народите", в оправдание за зверски убийства, грабежи и безчет други престъпления в името на една идеология.

Комунистическите лидери съсипаха живота на няколко поколения, избиха милиони хора, предизвикаха най-масовите гонения на християни в човешката история. Така наречената Октомврийска революция беше огромна катастрофа, която сложи своя трагичен отпечатък върху целия 20-и век.

Болшевишките историографи разполагаха с предостатъчно време, за да разкрасят Октомврийската революция и да я представят като събитие, каквото всъщност никога не е имало: народно въстание на масите срещу Временното правителство, инсталирано след Февруарската революция.

Истината обаче е друга. На 7 ноември 1917-а заможните жители на Санкт Петербург гледат представление на Фьодор Шаляпин. В същото това време по-бедните хорица се редят на опашки, за да си купят брашно и захар на силно завишени цени - в крайната фаза на Първата световна война обикновените руснаци са заети предимно с физическото си оцеляване.

Но каквото и да са правили руснаците на този ден, повечето от тях не са искали и да чуят за болшевиките. Въпреки умората от войната, въпреки разочарованието от политиката. Ленин и Троцки обаче са обладани от желанието да вземат властта. И понеже никой не защитава Временното правителство, планът им сработва. Именно оттук тръгват всички по-нататъшни беди.

В наши дни е редно да се запитаме как се отнася сегашното руско правителство към катастрофата от 1917 г. По този въпрос Кремъл изглежда безпомощен и объркан, а това впечатление се засилва от противоречивите му действия. Нищо чудно всъщност, тъй като властовият апарат в Москва и до днес носи отпечатъка на съветската ера. Решенията там се взимат от хора, които са социализирани по времето на комунизма. Хора, които са израснали с митовете и лъжите на червената пропаганда.

За съжаление днешна Русия не разполага с морален авторитет от ранга на Александър Солженицин или Андрей Сахаров. Личности, които без недомлъвки да нарекат революционерите на Ленин с истинските им имена: фанатици, престъпници, крадци, убийци.

 
Може би най-пълно е обхванал явлението забележителният руски физиолог и Нобелов лауреат акад. Иван Павлов, създал теорията за условните рефлекси: ”Ако това, което вършат болшевиките в Русия, е експеримент, за такъв експеримент не бих пожертвал дори една жаба”.