Бил Клинтън пред RTE: Съжалявам, че накарах Украйна да се откаже от ядрените си оръжия през 1994 г.

„Чувствам личен принос, защото ги накарах (Украйна) да се съгласят да се откажат от ядрените си оръжия“, каза Клинтън в интервю за ирландския телевизионен канал RTE.
По-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че НАТО все още не е забелязал промени в действията на Русия по отношение на нейните ядрени оръжия, но алиансът остава нащрек.

През 1994 г. САЩ помогнаха за сключването на Будапещенския меморандум с бившия руски президент Борис Елцин и бившия украински президент Леонид Кравчук с намерението да се отърват от ядрените оръжия, които все още бяха разположени на територията на Украйна след падането на Съветския съюз.

САЩ също договориха споразумения Русия да зачита суверенитета и границите на Украйна, което според Клинтън също е недалновидно. По-конкретно през 2014 г. Русия наруши обещанието си, че няма да оспорва границите на Украйна след нахлуването в Крим.

Според Wall Street Journal през 1994 г. Клинтън в крайна сметка предлага на Кравчук 700 милиона долара и „силни гаранции за сигурност“ за разоръжаването на ядрените оръжия.

„Знаех, че президентът Путин не подкрепя споразумението, сключено от президента Елцин никога да не се намесва в териториалните граници на Украйна – споразумение, което той сключи, защото иска Украйна да се откаже от ядрените си оръжия“, каза Клинтън в интервюто. Те се страхуваха да ги предадат, защото смятаха, че това е единственото нещо, което ги предпазва от експанзионистична Русия.

Саймън Майлс, асистент в Училището по публична политика към университета Дюк и историк на Съветския съюз и американско-съветските отношения, каза пред Insider, че без сделката Русия би се замислила дали да нахлуе в Украйна през 2014 г. и през 2022 г.

„Ядрено въоръжена Украйна би се радвала на високо доверие в териториалната цялост“, каза Майлс пред Insider. „По всяка вероятност нямаше да видим тази инвазия.“

Той добави, че мисленето за предстояща руска инвазия не е било единствената мотивация на САЩ, тъй като външната политика на САЩ стана силно съсредоточена около денуклеаризацията в по-широк план по света.

„До голяма степен това беше свързано с рисковете от разпространение и предизвикателствата пред запазването на сигурността на ядрените оръжия“, каза Майлс. „Това беше голяма част от стремежа на САЩ за денуклеаризация: страни като Украйна и Казахстан имаха много".

След подписването на сделката от 1994 г. Кравчук казва, че „ако утре Русия влезе в Крим, никой няма да повдигне вежди от учудване“.