„Не си бил там, ако не си го постнал“: Как Instagram превзе света на туризма

Селфито като маршрут

От Исландия до Бали, от Санторини до Мачу Пикчу– цели региони се радват на туристически бум благодарение на едно красиво фото. Популярни хаштагове като #travelgoals, #bucketlist или #wanderlust са се превърнали в магнит за милиони, които гонят същия ъгъл, същия кадър, същата „естествена“ усмивка.

Малките градчета с цветни улички, планински върхове с драматичен пейзаж или изоставени храмове в джунглата вече не са просто дестинации, те са сцени. И хората влизат в тях не като посетители, а като... главни актьори в собствената си социална продукция.

Забележителностите се превръщат във фотостудиа, а туристите – в актьори, които изпълняват един и същи сценарий: поза, филтър, хаштаг. В тази реалност, не преживяването е важно, а доказателството за него.

Опасните селфи-зони

В последните години зачестиха и тревожните случаи на травми и дори фатални инциденти в опит да се щракне перфектното селфи. Скали без обезопасяване, покриви на сгради, релсови линии, дрон-снимки на милиметри от пропаст – всичко за „един лайк повече“.

Според проучване на Journal of Family Medicine and Primary Care, между 2011 и 2017 г. най-малко 259 души по света са загинали, докато са правили селфи. Реалният брой вероятно е по-голям. Днес дори някои страни като Индия и Русия обособяват „зони без селфита“ около опасни природни или урбанистични обекти.

Инстаграмният туризъм = „фалшиво преживяване“?

Има и друго измерение – психологията. Вместо да преживеем момента, го документираме. А после го филтрираме, ретушираме и поднасяме така, че да събира завист, не спомени.

Гледката не е толкова важна, колкото реакцията, която ще предизвика. Филтрираната реалност създава илюзия за перфектен живот, перфектни места и перфектни пътувания, но с това повишава тревожността и усещането за непълноценност у тези, които гледат отстрани.

Какво губим?

Когато изживяването се свежда до снимка, губим магията на пътуването. Местните хора се превръщат в фон, културата в хаштаг, а спонтанността в сценарий. А истинското приключение? То остава... извън кадъра.

Няма нищо лошо в това да снимаме красивите си мигове. Но когато телефонът е повече пътеводител от любопитството, може би е време да се запитаме: на кого всъщност е нужно това пътуване – на нас или на алгоритъма?

Констанца Илиева