Всички я описват като една обикновена екскурзия до Истанбул… Именно в тази екскурзия, чиято крайна дестинация се оказа прекалено неочаквана и фатална, се впуснаха много млади хора – семейства с деца, семейни двойки, дори някои били на сватбено пътешествие. Целият персонал в една гостилница в Скопие са били на тази екскурзия. Каква ирония на съдбата…

 

Този случай е нагледен пример как увеселителното влакче на живота се превръща в колело на смъртта.

 

Днес чухме и изчетохме много. Някои се опитаха да политизират случилото се. По телевизиите се появиха какви ли не експерти, изказаха се и утре ще се изказват… вероятно и вдругиден. После всички ще замлъкнат, а експертите по пътна безопасност ще изчезнат. Защото „всяко чудо за три дни“, гласи българската поговорка.  

 

А как хубаво е да притихнем

 

Аз тук няма да нищя причините, те може да са много. По-добре да притихнем. И не само утре, когато е обявен официален Ден на траур.

 

Искам да се научим да бъдем съпричастни, не само на думи. Искам да се научим на уважение. Искам да се научим да притихваме, когато е нужно, дори малко по-често…

 

Защото няма значение какви са знамената ни, какви са имената ни, какъв е цветът на кожите ни или колко са дръпнати очите ни… всички носим сърца и никога не знаем за какъв билет ще ни стигнат парите.  

 

Веселка Иванова