Билетите на смъртта: Фаталният пожар, разбил едно семейство

Нийлан се събудила с желанието да заведе дъщерите си на кино. Премиерен филм за войната между Индия и Пакистан тъкмо стигнал в кината в Делхи и затова решила да купи два билета за дъщерите си. 

Преди двете момичета да тръгнат към салона, цялото семейство седнало за обяд на масата. Нийлан още помни пилешкото къри, което сготвил съпругът й. Спомня си и целувката по бузата на 17-годишната й дъщеря. Била последната. Тогава тя и по-малката й сестра излезли от вкъщи, за да отидат на кино. Нийлан никога не ги видяла отново.

В 4.55 ч. следобед пожар избухнал в подземния паркинг на киното. Димът бързо се качил по етажите и се пропил през стените на киносалона. Всички започнали да бягат в паника. Трошали се прозорци, хора скачали от високите етажи в опит да се спасят. Но много от посетителите останали вътре.

Няколко часа след началото на фаталните събития, Нийлам разбрала какво се е случило. Влязла в болницата и видяла безжизнените тела на двете си деца на метри едно от друго.

С тях загинали още 57 души. 23 от тях - деца. Ранените били най-малко 100. 13 юни 1997 г. се превръща в един от най-злощастните дни в историята на Индия, а пожарът - един от най-опустошителните в страната.

Никой не бил информиран за инцидента. Хората гледали спокойно в салона, докато пламъците бавно се прокрадвали по етажите на сградата. Един от аварийните изходи пък бил блокиран заради човешката алчност - собствениците на киното добавили още 52 седалки на балкона. Нямало и светлини, които да показват аварийния изход при извънредна ситуация. Краят на евентуален инцидент бил напълно предизвестен още от самото начало. Така и станало. Смъртта на толкова много хора, на толкова деца е била причинена заради човешка грешка, погазени изисквания за безопазност и небрежност.

Заради смъртт на дъщерите си Нийлан започнала една продължителна битка в съда. Борба, продължила цели 22 години, която все още не е приключила.

По време на огледите станало ясно, че причината за пожара е трансформаторът в мазето, който не бил инсталиран правилно. Дори в по-ранните часове на фаталният юнски ден именно там бил причинен друг, по-малък пожар. Той бил потушен много бързо. По-късно избухнал фаталният огън.

Държавата повдигнала обвинения на 16 души. Сред тях са служители на киното и инспектори, които са си затворили очите за нередностите. Собствениците на киното също са били сред обвиняемите. Десет години по-късно съдът най-накрая взел решение. Индийските магистрати обявили за виновни всички подсъдими едва през 2007 г.

Изпепеленото кино било собственост на двама братя. Те получили максимални присъди от 2 години затвор. Това е таванът на наказанието, което могат да получат. Родителите на загиналите деца обаче били шокирани.

Нийлам решила да обжалва решението и настояла за смъртна присъда. На по-висша инстанция обаче магистратите решават друга и опитът на Нийлам за въздаване на справедливост се обърнал срещу нея. Присъдата на двамата братя била намарена наполовина. Мотивите на съда били, че собствениците на киното са добре образовани и с добър социален статут.

“Нелепи причини. Ако си толкова добре образован, би трябвало да си отговорен и да следваш всички правила”, категорична е пред BBC индийката.

И така решила да потърси мнението на Върховния съд, който в крайна сметка излязъл с решение през 2015 г. - двамата братя трябвало да платят глоба в размер на 4 милиона долара. Но в решението нямало затвор.

Почернената майка опитала отново през 2017. Явила се във Върховния съд отново и помолила магистратите да върнат първоначалната присъда от две години затвор. Все още обаче не е ясно кога ще започнат изслушванията.

А киното стои все така - като един надгробен паметник, напомнящ за трагедията, случила се преди 22 години. Няма как сградата да бъде съборена, докато не приключат делата.