След ударите на Индия: Какво следва за Пакистан? Четири важни сценария

Ударите, които продължили само 25 минути – между 01:05 и 01:30 ч. индийско време (19:35 – 20:00 GMT във вторник), предизвикали мощни експлозии, които разбудили жителите на района.

Пакистан потвърди, че шест локации са били ударени, и заяви, че е свалил пет индийски бойни самолета и един дрон – твърдение, което Индия не е потвърдила.

Според Исламабад, 26 души са загинали, а 46 са ранени в резултат на индийските въздушни удари и артилерийски обстрел отвъд Линията на контрол (LoC) – де факто границата между двете страни. От своя страна, индийската армия съобщава, че 10 цивилни са загинали от пакистански обстрел в своята част от Кашмир.

Причината: атентат срещу туристи в Пахалгам

Тази ескалация се случва след смъртоносна атака срещу туристи в Пахалгам (Индийски Кашмир) миналия месец, която Индия свързва с пакистански базирани терористи и външни сили. Пакистан категорично отрича и твърди, че Индия не е представила доказателства.

По-мащабни удари от предишните

След нападението в Ури през 2016 г., при което загинаха 19 индийски войници, Индия извърши т.нар. „хирургически удари“. През 2019 г., след атентата в Пулвама с 40 жертви, Индия нанесе въздушни удари по Балакот – първо подобно действие на пакистанска територия от 1971 г.

Сегашните удари се отличават с по-широк обхват, като поразяват инфраструктура на три големи групировки: Lashkar-e-Taiba (LeT), Jaish-e-Mohammed и Hizbul Mujahideen. Според индийски говорител са били ударени лагери в Сиалкот (на 6–18 км от границата) и щаб в Бахавалпур, дълбоко в Пакистан. Пакистан обаче отрича да има терористични лагери.

По-дълбоко навлизане – нова фаза в стратегията

Историкът Шринат Рагхаван посочва, че ударите този път преминават отвъд обичайните цели в Кашмир, и обхващат Пакистанска Пенджаб, включително Муридке и Бахавалпур.

Аджай Бисария, бивш индийски посланик в Пакистан, казва, че това е „Балакот плюс“ – по-прецизни, целенасочени и видими удари, които целят възстановяване на възпиращата сила на Индия, подкопана след 2019 г.

Ще отговори ли Пакистан?

Повечето анализатори смятат, че реакцията на Пакистан е неизбежна. Бисария казва, че дипломацията ще бъде решаваща в следващия етап, за да не се премине към война. Анализатори в Пакистан, като д-р Еджаз Хюсеин, очакват ответни удари, дори „ограничен военен сблъсък“.

Кристофър Клари от университета в Олбъни смята, че поради сериозността на индийските удари и жертвите, Пакистан почти със сигурност ще отвърне, най-вероятно срещу военни цели.

Възможна ли е деескалация?

Индия вече предприе редица ответни мерки след атентата – затвори основен граничен пункт, оттегли визи, изгони дипломати, а Пакистан отговори със спиране на мирен договор от 1972 г.

Това напомня кризата от 2019 г., когато Индия удари Балакот, Пакистан отвърна, свали индийски самолет и задържа пилот, който по-късно беше освободен като жест на добра воля.

Аджай Бисария смята, че дори сега има шанс за деескалация след един цикъл на удари и дипломатически натиск, но рисковете от нов конфликт са най-високи от 2002 г. насам.

Обществено мнение в Пакистан – нееднозначно

Анализатори като Умер Фарук подчертават, че пакистанската армия е критикувана в момента от населението, особено след ареста на Имран Хан. Затова армията може да използва този конфликт, за да възстанови популярността си, особено сред градската средна класа.

Дори при липса на масова „военна истерия“, вълна от антииндийски настроения в Пенджаб би могла да накара армията да действа. Според д-р Хюсеин, сблъсъкът с Индия би могъл да консолидира подкрепа около армията чрез медиите и националистическия наратив.

Сутик Бисвас, BBC. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.