В края на XIX и началото на XX век, с навлизането на европейските влияния след Освобождението, пивото, внесено тук от чехи и австрийци, бързо се превръща в любима напитка на градското общество. Докато традиционните ракия и вино остават свързани със селския бит и домашната трапеза, пивоварните и бирариите започват да никнат в по-големите градове като София, Пловдив, Русе и Шумен.
Официалната традиция да се чества Денят на пивовара в България е възродена и утвърдена през 1994 г. от Съюза на пивоварите в България. Изборът на Илинден не е случаен – пророк Илия властва над стихиите и огъня, които, заедно с чистата вода, са ключови елементи при производството на малц и бира.
Днес Денят на пивоваря е повод за равносметка и за празнуване на една от най-динамичните и иновативни индустрии у нас. Някои от пивоварните в страната отварят врати за посетители и предлагат обиколки, при които гостите да видят отблизо майсторството на пивоварството. Пивоварите често представят нови или лимитирани партиди бира, подготвени специално за празника. В редица градове се организират събития на открито с музика, културни прояви и разнообразни бирени стилове – от традиционен лагер до крафт експерименти.
През 2025 г. в България са произведени 4,42 милиона хектолитра бира, а продажбите са били близо 5 милиона хектолитра. Въпреки спада от 5% в обемите спрямо 2024 г., три четвърти от българите консумират бира поне веднъж месечно, а повече от половината – всяка седмица. Годишната консумация на пиво на човек е 76 литра, като в това число влиза и безалкохолната бира. В страната са регистрирани 42 производители на бира – три големи компании, седем малки и средни предприятия и 32 микропивоварни.
