Преди 31 години снаряд, попаднал на оживения пазар, убива 43 души и ранява повече от 80. Международният трибунал на ООН за военните престъпления в бивша Югославия установява отговорност на силите на босненските сърби за атаката, припомня БТА.

 

Клането се превръща, заедно с геноцида в Сребреница, в един от ключовите моменти, довели до засилване на международния натиск срещу босненските сръбски сили. През септември 1995 г. НАТО започва военна операция, която допринася за промяната на хода на конфликта и създава условия за мирните преговори в Дейтън. Споразумението слага край на войната в Босна и Херцеговина, продължила от 1992 до 1995 г.

 

В същото време смъртта на Ратко Младич предизвика съвсем различна реакция в Република Сръбска. Няколкостотин души, много от тях млади, участваха в шествия и възпоменателни прояви в различни градове в памет на бившия командир на босненските сръбски сили.

 

В Баня Лука, столицата на Република Сръбска, беше отслужена възпоменателна молитва в главната православна църква. На нея присъства бившият президент на Република Сръбска Милорад Додик, който нарече Младич „велика фигура“ за сръбския народ и заяви, че хората имат право да го помнят.

 

Премиерът на Република Сръбска Саво Минич също присъства на службата и определи Младич като „един вид герой“ за себе си. Той предупреди, че сърбите не трябва да бъдат преследвани заради възгледите си.

 

В Босна и Херцеговина обаче публичното одобряване, отричане или оправдаване на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството е криминализирано. Забранено е и възхваляването на хора, осъдени за подобни престъпления – категория, в която попада и Младич.

 

Почит към него изразиха и представители на опозицията в Република Сръбска. Сред тях бяха кметът на Баня Лука Драшко Станивукович, както и кандидати на Сръбската демократическа партия. Те участваха във възпоменателна молитва в манастир в планината Озрен.

 

По-големи събирания се проведоха в Зворник и Вишеград. Участници скандираха името на Младич и празнуваха със запалени факли и фойерверки. Вицепрезидентът на Република Сръбска Чамил Дуракович призова полицията и прокуратурата да реагират.

 

Контрастът между днешните възпоменания показва колко дълбоко войната продължава да разделя обществото в Босна и Херцеговина. Три десетилетия след края на конфликта различните общности не споделят една и съща памет за случилото се – за едни Младич е символ на военни престъпления, докато за други остава фигура, която трябва да бъде почитана.

 

Това разделение е заложено и в политическата структура на съвременна Босна и Херцеговина. Според Дейтънското мирно споразумение страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, в която живеят основно бошняци и босненски хървати. Двете части разполагат със собствени институции, включително правителства, парламенти и полиция, но са свързани чрез общи държавни органи.

 

Така 31 години след клането на „Маркале“ и повече от три десетилетия след началото на войната страната продължава да живее с две противоположни версии на миналото – едната почита жертвите, а другата отдава почит на човека, когото международното правосъдие обяви за един от отговорните за най-тежките престъпления от войната.