Бизнесът плаши с високи цени и по-ниски възнаграждения, ако не им помагаме да си плащат тока

„Липсата на компенсация ще доведе до следното: производители, които могат да калкулират завишената цена на тока в тази на стоките, които произвеждат, ще го направят, но при другите, които произвеждат борсови стоки, ще има ограничаване на дейността, заетостта и възнагражденията”.

Той заяви , че в Източна Европа цената на тока пред декември и януари е около 180-190 евро за мегаватчас, в Западна Европа е около 90-100 евро за MWh, а в Северна Европа - около 5 евро за MWh.

„Това са аномалиите на европейския пазар на електроенергия. Уж е единен свободен пазар, но всъщност той не е такъв. Евтиният ток не може да бъде пренесен и да стигне до Източна Европа”, посочи Иванов. 

По думите му няма свързаност, защото не са изградени такива мрежи. И допълни, че липсват инвестиции в такава дейност, липсва време и също така има съпротива от страна на държавите, които произвеждат евтина електроенергия. Смята, че ако те осигурят такава свързаност, производителите няма да продават на местния пазар, а ще изнасят, поради което при тях цената ще се повиши.

Иванов обясни, че електроенергията в Северна Европа е евтина, защото се произвежда от ветрогенератори, производството е високо, а търсенето ниско. Той подчерта, че в България разчитаме на въглища, а заради високите европейски квоти за вредни емисии, цената на тока у нас е висока.

Програмата на ЕК за справяне с енергийната криза приключи в средата на 2024 г., отбеляза вчера енергийният експерт Мартин Владимиров. „От средата на 2024 г. тази помощ е незаконна съгласно европейското конкурентно право“, посочи енергийният експерт.

Тази програма завърши в средата на миналата година, но оттогава вече са изплатени близо половин милиард лева, само от средата на 2004 година. За декември месец се очаква да се отпуснат още 180 милиона лева, а бизнесът настоява за същата помощ и през тази 2025 година, допълни Владимиров пред bTV.

Той подчерта, че тези средства идват от фонда за сигурност на електролитната система и според европейското законодателство парите, които се събират в този фонд, от продажбата например на квоти въглеродни мисии, трябва да служат за намаляване на енергийната бедност, за подобряване на енергийната ефективност и за подобряване на социалната среда. Те обаче според Владимиров се използват, за да се наливат в едрия капитал и в енергийно интензивния капитал.