Боклук, бюрокрация и политика: Защо София изостава

Столична община прекратява обществената поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване в Зона 3 поради липса на класирани кандидати. Районите „Изгрев“, „Слатина“ и „Подуяне“ остават без официален изпълнител. За Зона 4 – „Надежда“, „Сердика“ и „Илинден“ – е подписан договор с турската фирма „Норм Санаи“, докато Зона 6 – „Люлин“, „Красно село“ и „Красна поляна“ – е временно възложена на общинското дружество „Софекострой“.

Причините за прекратяването и промяната на изпълнителите са различни: за някои зони липсата на конкуренция, за други – непосилни цени, надхвърлящи бюджета. В случай на Зона 6, която включва „Люлин“ и „Красно село“, договорът изтече на 4 октомври. Столичната община се оказа изправена пред кризисна ситуация, защото общинското дружество „Софекострой“ първоначално нямаше капацитет да поеме дейността. За да се гарантира нормално обслужване, дружеството получи заем от 9 млн. лв. и започна поетапно поемане на маршрутите.

В Зона 4 турската фирма „Норм Санаи“ е единственият класиран кандидат след отнемане на лиценз на другата турска компания. Предвидената петгодишна оферта е на стойност 45,7 млн. лв., което е под предварително заложената от общината прогноза за 59,9 млн. лв.

Зона 3 остава най-проблемната. Единственият допуснат кандидат – „Сорико-Бакс“ – не предостави ценовото си предложение, което прави поръчката невалидна. Общината планира кризисна организация за сметопочистването, като има законова възможност да проведе процедура по договаряне или други алтернативни мерки.

Това показва колко уязвима може да бъде системата за чистота на столицата. Кризисните решения, заемите и временните договори са само симптом на по-голям проблем – структурната неефективност на общинската администрация и липсата на стратегическо планиране.

Докато София се мъчи да организира сметосъбирането на парче, европейските столици демонстрират, че проблемът с отпадъците може да бъде решен системно и устойчиво.

Във Виена градът разчита на обществена услуга с ясно дефинирани маршрути и автоматизирани контейнери, които се следят дигитално. Разделното събиране е обвързано с ясни стимули – гражданите се обучават, следят се количествата отпадъци и се налагат санкции при неспазване на правилата. Столицата рециклира между 65 и 70% от отпадъците си, като за целта се инвестират над 600 млн. евро годишно.

Стокхолм използва комбинация от общински и частни оператори, които редовно се оценяват по ключови показатели като време за събиране, процент рециклирани материали и намаляване на емисиите на CO₂. Гражданите имат достъп до мобилни приложения, чрез които могат да подават сигнали за проблеми и да следят графиците за сметосъбиране. В Стокхолм рециклирането достига 50–55%, а годишният бюджет за управлението на отпадъците е около 500 млн. евро.

Амстердам от своя страна разчита на интегриран подход: отделните видове отпадъци се събират по специални линии, като органичните остатъци се превръщат в биогаз, а пластмасата и хартията се сортират чрез автоматизирани станции. Градът стимулира бизнеса чрез данъчни облекчения и сертификати за устойчивост, а общинският и частният сектор работят в синхрон. Амстердам постига рециклиране на 70–75% от отпадъците и поддържа годишен бюджет около 450 млн. евро за поддръжка и модернизация на системата.

В сравнение, София се опитва да реагира на проблемите едва след като те вече са факт. Отменените поръчки, кризисните решения и липсата на дългосрочна стратегия превръщат сметопочистването в постоянна борба с хаоса. Дори за района „Люлин“ и „Красно село“, където временно се въвежда нова организация, столичният апарат трябва да осигури заем и да увеличи капацитета на „Софекострой“, за да се справи с базовите функции на чистота.

Този контраст показва, че докато европейските столици инвестират в планиране, технологии и гражданско участие, София продължава да разчита на частични решения и кризисни мерки, които задълбочават структурните проблеми и подкопават доверието на столичаните в институциите.

Констанца Илиева