Борисов между “Аз говоря, когато всичко е договорено” и “Има и друг план..."

На огромно медийно внимание се радва Борисов като депутат. И как иначе? Лидерът на ГЕРБ аха да влезе в НС и да държи на каишка народните си представители и вземе, че се откаже от депутатското си място. Амплоато на Борисов като депутат е нещо, което не сме виждали от поне 12 години и бяхме свикнали, че той не говори пред журналисти, а се хвали зад кормилото на едрогабаритното си возило за това как държавата просперира под вещото му ръководство. 

Сега картинката е малко по-различна. Тичащи с микрофони журналисти следят всяка крачка на Борисов и го чакат да произведе новина - ще има ли правителство, ще има ли председател на Народното събрание, какво е менюто в депутатския стол днес... Всички може би дружно забравихме, че Десислава Атанасова, макар и неприятна, бе тази, която ръководеше парада в парламента (поне привидно). Изобщо никой не я пита как от една силна жена в политиката се превърна във фон при изявленията на мачо №1 на родната политическа сцена. Но това е друг въпрос. 

Признавам - добра възможност е Борисов да е изложен на толкова много микрофони. Ако зад тях обаче стояха смели журналисти, които да питат важните неща. Такива въпроси се прокрадват тук-там, но Борисов бързо ги смачква в познатия си стил. 

Ето така например днес без отговор остана въпросът за това какъв видиш ли е "другият план" на Борисов за правителство. Има ли общо това с онази среща в къщата на Харалан Александров, на която бяха снимани представители на ГЕРБ, ДПС, БСП и останалия извън парламента Стефан Янев? Може би. Защото само след по-малко от час Борисов заяви, че за разлика от колегите си "говори само тогава, когато всичко е договорено". Тоест не го е споменал напразно този "втори план", който така не му се иска да бъде изпълнен.

Може би ще се окаже вярно, че това е "подготвеният вариант" за правителство тип "Тройна коалиция", но любезното съдействие няма да дойде от "Български възход", а от "Има такъв народ". И този път ще "има такова правителство", защото депутатите на Слави Трифонов няколко пъти заявиха, че "ще направят всичко възможно" да има работещ парламент. Национално отговорни хора. Не ли? 

Но да се върнем на спекулациите за резервния вариант на Борисов. Може би не му се иска да се стига до там. Защото може би наистина вижда кабинет с участието на ПП-ДБ под каквато и да е форма като опит за реабилитация. Иначе ще бъде пришит към партиите на статуквото - определение, което никак не му се нрави. И за пореден път ще докаже, че не е никакъв евроатлантик.

Тук е удобно да споменем и интересното му отношение към партия "Възраждане". На фона на усмивките и приятелския тон между Борисов и Костадинов, видян на парламентарните камери вчера, лидерът на ГЕРБ заяви, че "не се страхува" от формацията на Копейкин, за разлика от останалите си колеги. Господин Борисов, това не е много евроатлантическо. Но не ме изненадва. 

Ще си позволя да перифразирам и да кажа, че ако едно пате не ходи като пате, не кряка като пате и не се държи като пате, значи не е пате. Затова ще кажа следното - ако един евроатлантик: 

- си говори с партиен лидер, отричаш и еврото, и атлантизма (ЕС и НАТО)

- иска президентска република, докато реториката на държавния глава подозрително съвпада с тази на държави, отричащи Запада

- е главният виновник за прокарването на газова тръба, която заобикаля Украйна, не ни носи синьо гориво, но пък е в полза на Москва

... значи не е евроатлантик.

Джесика Вълчева