Г-н Борисов, спиш ли спокойно в страната на черните забрадки?

Сега плащаме.

Фактите за последните 72 часа са: убит с нож тийнейджър в мол, трима младежи загинали в катастрофа край Созопол, животът на момиче на 17 приключи на магистрала „Тракия“, млад мъж изби семейството си и подпали къщата, ученик наръга с нож свой връстник, прокурор бе пребит с чук  и лежи в реанимация…

Оправдаваме се, че Господ и природата ни наказват, защото ни е срам да признаем, че вината е наша.

Провалихме се в изграждането на модерно и силно общество, заради „мечтата“ за богат живот с минимум усилие.

Като народ никога не сме блестели с уникални качества, но все пак успявахме да запазим важни ценности дори в мрачни времена.

През последните две десетилетия, къде с бутане и скърцане, някак си пробивахме път към цивилизования свят и това ни лиши от усет за опасностите.  

Борисов и неговата партия ГЕРБ три пъти управляваха държавата. Преди това той бе 4 години главен секретар на МВР, през който период бяха извършени между 120 и 150 поръчкови убийства. Нито едно не бе разкрито нито едно. В обществото се настани чувство за безнаказаност и доминация на силата. Системата за вътрешна сигурност и правораздавателната система амнистираха мутренските главатари и техните структури. Нито един от обичайните заподозрени не бе изправен пред съда. Нито един деградирал политик също.

Мафиоти „изпираха творческите си биографии“ и се премениха с бели якички. Организираната престъпност и службите се сродиха, а политиката им кумува.

Насилието се утвърди като запазена марка на борисовото управление. Корупцията избуя като пирей навсякъде.

Случиха се и добри неща, но те станаха факт въпреки опорочената власт.

Заслуги имат и БСП, и ДПС, и НДСВ, и т.н. патриоти, десни формации също. Ние обаче излъчихме, недопустимо за една правова държава, голям брой дебили в политиката. Когато излязохме по площадите, вече беше късно да върнем нещата и да започнем на чисто.

Главни прокурори като Сотир Цацаров и Иван Гешев всяка седмица сядаха на дивана в кабинета на Борисов и обсъждаха кои са нашите и кои – лошите.

Към инструментите за господство, Борисов прибави и печелене на избори. Подкрепя го клиентелата около него, която по този начин получаваше достъп до ресурсите на държавата. Да правиш собствен бизнес, да произвеждаш конкурентен продукт или да измисляш и прилагаш нови технологии е трудна работа. Иска се ум, инвестиции, смелост и упоритост. Много по-лесно е да дадеш подкуп, да спечелиш обществени поръчки и от тях да откраднеш милиони.  

Това е като черно тото с уредени мачове – печалбата е гарантирана.

Липсата на енергична съпротива ни вкара в капана на чалга политиката, чалга културата, чалга образованието. Чалга до дупка. Дори партия се изгради върху тази пошлост.

А ковчезите и черните забрадки се множаха. Защото насилието от времената на мутрите се мултиплицира навсякъде в живота ни.

Много млади българи израстват в лоша среда. Спортът стана лукс, защото няма зали и стадиони. На екрана са татуировки и надути женски бюстове.

Младежите от университетите и младите творци рядко попадат в предавания.

Ще скочат някои: Не може само един човек да е виновен. Така е – всички участваме в пропадането. Но Борисов оглави модела на разпада, стабилизира го и го разви. Лостовете на цялата власт от години са в ръцете му.

Живеем по-добре материално. Караме хубави коли, имаме жилища, ходим на почивки и у нас, и в чужбина. Но затичани към лъскавото зарязахме морално самосъхранение. Една нация като загърби културата и традициите си – започва да се смалява, докато се превърне в спомен. Целта да отгледаме достойно поколение катастрофира в „мечтата“ за богатство, лукс и известност. Затова се хващаме за някакви исторически върхове, с които да компенсираме провала си. Не става така и изглеждаме жалки.

Борисов е наш провал. Моделът е наш провал.

Дали лидерът на ГЕРБ спи спокойно? Той си знае. А може би сънува, че някой ден в Банкя ще открият негов паметник като онзи на Тодор Живков в Правец…

Чака го друго бъдеще.

А за обществото ни предстоят още траурни събития – сметката за нашия страх и неспособност да бъдем разумни.

Огнян Стефанов