Британският вестник "Телеграф": Путин сигнализира, че има готовност да започне ядрена война

Той подписа законодателство, променящо ядрената доктрина на Руската федерация, което разширява случаите, при които се допуска използването на ядрено оръжие.

Тези действия бяха инициирани, след като Украйна изстреля американски ракети АТАКМС по склад за боеприпаси край Брянск, на около 150 км от границата, посочва британското издание, като припомня, че украинският държавен глава Володимир Зеленски отдавна отправяше искане към западните лидери да предоставят на неговите сили правото да използват ракети с голям обсег срещу цели на руска територия. Според съобщенията, в понеделник американският лидер Джо Байдън най-накрая е отстъпил, предвид включването на севернокорейски войски в бойните действия.

Законодателството, въвеждащо новата руска ядрена доктрина, бе подписано часове по-късно. Според новите правила Русия може да даде ядрен отговор и на нападение с конвенционални оръжия, ако то заплашва "териториалната ѝ цялост" или ако бъде нападната от неядрена държава, като Украйна, подкрепяна от ядрена сила като САЩ или Великобритания.

Дмитрий Медведев, заместник-ръководителят на руския Съвет за сигурност, предупреди враговете на Кремъл, че сега може да предизвикат ядрена война. "Русия може да отвърне (на ударите с АТАКМС) с оръжия за масово унищожение срещу Киев и обекти на НАТО, независимо къде се намират", се отбелязва в неговото изявление, цитирано от в. "Телеграф".

Руски медии съобщиха, че Москва е започнала да изпраща мобилни ядрени бункери в цялата страна, което е още един явен сигнал към Запада, уточнява британското издание, като цитира Общоруския изследователски институт за гражданска отбрана и извънредни ситуации. В речта си на срещата на Г-20 в Бразилия британският министър-председател Киър Стармър осъди "безотговорната реторика" на Москва по отношение на ядрената война. Той отказа да даде отговор на въпроса дали Великобритания е разрешила на Украйна да започне да изстрелва британски ракети с голям обсег "Сторм шадоу" и заяви само, че "моята позиция винаги е била, че Украйна трябва да има това, от което се нуждае, толкова дълго, колкото се нуждае".

Украинският държавен глава Володимир Зеленски коментира, че Украйна работи с всички партньори, за да получи подкрепата им за удари с оръжия с голям обсег, посочва британският в. "Индипендънт".

"Мисля, че след изявленията за ядрените оръжия е време и Германия да подкрепи съответните решения", категоричен бе той на среща в Киев с датската премиерка Мете Фредериксен.

Германският федерален канцлер Олаф Шолц, който миналата седмица проведе едночасов разговор с Путин, отказва да предостави на Украйна ракети с голям обсег "Таурус".

Зеленски вече е предупреждавал, че Северна Корея може да увеличи броя на разположените в Русия войски от 11 000 до 100 000 души. Според украинския президент серията от неотдавнашни въздушни удари са доказателство, че Путин няма намерение да прекратява войната въпреки изявленията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, че ще се стреми да сложи край на войната в рамките на 24 часа, след като встъпи в длъжност.

Киев се опасява, че може да бъде принуден да сключи споразумение, което ще го принуди да се откаже от окупираните от Русия територии - нещо, което Зеленски е заявявал, че няма да направи, пояснява британското издание.

В същото време съюзниците на Украйна отправиха критики към заключителното изявление на срещата на Г-20 в Рио де Жанейро, защото в него не се споменава ролята на Русия в конфликта в Украйна. Шолц, Стармър, канадският премиер Джъстин Трюдо и френският президент Еманюел Макрон са сред лидерите, заявили, че финализираното от бразилския президент Лула да Силва комюнике "не е достатъчно силно", отбелязва британският в. "Гардиън".

Окончателният текст, приет на срещата на върха в Бразилия, беше значително по-слаб от този предходната година, като в него се подчертаваха само хуманитарните страдания в Украйна и значението на териториалната цялост. В отговор Зеленски обвини лидерите на Г-20, че не са предприели действия, след като Путин подписа промяната на руската ядрена доктрина.

Бразилският президент Лула да Силва бе подложен на критики заради това, че одобри окончателния текст ден преди края на срещата, допълва "Гардиън".

В същото време държавният глава на САЩ Джо Байдън разреши предоставянето на противопехотни мини на Украйна, отменяйки собствената си политика, пише в. "Ню Йорк".