"Ако училището, наред с обучението, няма и социална роля - деградацията на образованието ще продължи", заяви Янаки Стоилов. Като пример за социална функция той посочи осигуряването на храна, транспорт и облекло, чийто обхват според него трябва да се разшири. „Отказът да се утвърди и разшири социалната роля на училището, ще води до увеличаване на дезинтеграцията, на отпадащите от образователната система деца“, каза още Стоилов.

Валери Жаблянов бе категоричен, че хората трябва да имат усещане за равенство в сферата на образование и да почувстват грижата от страна на държавата. Мнението на образователното министерство бе изказано от зам.-министъра Ваня Кастрева, според която не е необходимо записването на такъв текст.

Относно отложеното гласуване за финансирането на предучилищното и училищното образование депутатът от левицата Стоян Мирчев предложи поне дискусията по тези предложения да се проведе, защото този въпрос стои в основата на Закона за училищното образование. „Изглежда мнозинството търси формата, в която да прокара финансирането на частното образование“, коментира Мирчев.

След заседанието на комисията Янаки Стоилов също коментира темата, като заяви: „Решението на депутатите от мнозинството да отложат обсъждането на предложенията за обхвата на държавното финансиране на предучилищното и училищното образование е опит тази чувствителна тема да остане в страни от общественото внимание.

БСП категорично поддържа позицията, че държавата трябва да финансира само държавните и общинските детски градини и училища. Достатъчно е, че за частните тя осигурява безплатни помагала и учебници до 8 клас. Обратното би означавало- сега отделяните средства за образование за държавните и общинските училища да намалеят, поради това, че част от тях ще отидат в частни образователни институции. Така всякакви претенции, че се търси изравняване на качеството на обучението в средното образование остават напълно голословни“.

Членовете на комисията Валери Жаблянов, Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев, гласуваха против предложението на ДПС за задължително изучаване на малцинствен език.

"България не е подписвала Конвенцията за малцинствените езици, нещо повече - нямаме подписан международен документ, който да ни задължава да въвеждаме задължително изучаване на малцинствен език", заяви Валери Жаблянов. Той бе категоричен, че едно е да се изучава малцинствен език, за да се съхрани идентичността, да се общува свободно на него - но така предложеният текст говори по-скоро за конструиране на малцинство по пътя на изучаване на майчин език.

„Българската конституция не предвижда наличието на малцинства и поради това връзката между изучаването на майчин език от конкретно малцинство е некоректно“, уточни социалистът.

Стоян Мирчев пък попита кой определя кой е част от една или друга малцинствена група в България. Според него свързването на малцинствените групи с майчиния език е недвусмислена схема за промяна на самосъзнанието на българите. Той даде като пример мюсюлманите цигани в България.

„Телевизионните новини ни показват как те вече започват да се наричат турци. Ами българите мохамедани - и техния етнически код ли ще променим като ги задължим да учат език, който те не смятат за майчин?“, каза още Мирчев. Той попита колко са малцинствените групи в България. „Има китайци, има сирийски бежанци има и други. Сирийските бежанци в страната ни какъв майчин език ще учат – сирийски или турски? Както знаем в една наша съседна държава всички арабски езици се смятат за турски“, коментира социалистът.