От КНСБ определиха като положителна стъпка предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход, но смятат, че то е недостатъчно. Главният икономист на синдиката Любослав Костов заяви, че ръстът не отговаря на увеличението на средния осигурителен доход и изрази очакване при подготовката на Бюджет 2027 да започне дебат за промени в данъчната система, включително за повишаване на данъка върху дивидентите.
Според КНСБ бюджетът не води до реално увеличение на покупателната способност на работещите. От синдиката смятат, че при продължаващата инфлация доходите ще бъдат под натиск и настояват да не се премахва действащият механизъм за определяне на минималната работна заплата, преди да бъде договорен нов. По думите на Костов социалните партньори работят повече от година и половина по нов модел, който да отчита повече икономически показатели, а не само средната работна заплата.
От Българската стопанска камара също заявиха, че проектът не предлага достатъчно смели реформи. Според заместник-председателя на организацията Станислав Попдончев бюджетният дефицит остава прекалено висок, въпреки че има резерви както в приходната част, така и в капиталовата програма.
Работодателите възразяват срещу планираното увеличение на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход от 1 август. По думите на Попдончев предприятията не са предвидили тези разходи, а увеличението на минималните осигурителни прагове достига от 12,6% при най-ниските категории до над 70% за някои ръководни длъжности.
От БСК приветстват намерението да бъдат ограничени автоматичните механизми за ежегодно увеличение на някои разходи, но отбелязват, че засега те само се замразяват, без да бъдат премахнати от законодателството. Организацията настоява и за по-сериозни реформи в публичната администрация, включително ограничаване на разходите за възнаграждения.
Проектът на Бюджет 2026 предстои да бъде обсъден и приет от Министерския съвет, след което ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.
