Часът на хиените: Господството на партийните лъвове е застрашено, а това може да промени много

51-то Народно събрание започна по очаквания начин: разделение, декларации за добри намерения и нищо, което да вдъхва доверие и уважение. За разнообразие бяха организирани седем протеста.

И тук започва интересното: Поведението на партийни лидери и техни подгласници – хиените в засада.

Първо Борисов проговори пред микрофони и камери, като обеща няколко велики неща, най-трогателното от които, че е готов да се жертва за премиер и да спаси страната от всички кризи, злини и триглави лами. Не се сравни с Данко на Горки, но с малко въображение можем да се представим как с извадено сърце води народа през тъмната гора…

Малко след това от името на ГЕРБ-СДС в парламента се изказа обаче Тома Биков. Това не е случайно: Борисов  не желае да поеме официално отговорност за обещанията си, затова изпраща Биков на амбразурата, защото ако по-късно нещо се разкаля, ще го разкара като бушон.

Борисов тръска грива, но далеч вече не е лъвът, пред който всички в партията треперят. С всеки нов предварителен вот кискането на хиените се чува все по-отчетливо. Ако обърнете внимание на поведението на Даниел Митов и Томислав Дончев, например, ще откриете досада, че дълго време са втори или трети. Писнало им е непрекъснато да защитават неговите нерядко разнопосочни изказвания, решения и действия. И двамата имат самочувствието на образовани и вече с доста опит в политиката, което ги прави достойни за трона. Независимо дали му се кълнат във вярност, те таят надежда за неговото оттегляне, за да влязат в по-лесни преговори с други политически сили за властта. Тези амбиции не са за подценяване и Борисов скоро ще усети заплахата. Той обича да се хвали, че е научил много неща от Тодор Живков, докато му е бил охрана, но май не е научил най-важното – свалят те тези, които са най-близо до теб. Справка: 10 ноември 1989 г.

Много, много видимо е случващото се и в ИТН. Тошко Йорданов вече изглежда улегнал и помъдрял политик. До него и дори пред него – все по-честа гледка, - се позиционира Станислав Балабанов. Името му Станислав – стани за слава, - илюстрира нетърпението му да изкачи на юруш кариерната стълба. За атака на лидера Слави Трифонов още му е рано, но мястото на Йорданов го привлича като валериан котка. Ако в ИТН смятат, че припряността му е плод на младостта, енергията и всеотдайността – да помислят още веднъж. Той пререди сценаристите от първата редица на ИТН и се самоназначи за партайгеносе. Така изглеждат нещата отстрани.

В ПП-ДБ отдавна личат зле прикрити амбиции на един или друг кандидат за лидер. Ген. Атанас Атанасов все по-често изглежда като сърдито дете, на което Дядо Коледа така и не връчва мечтания подарък - поста председател на парламента, например. В ДБ няколко пъти се опитаха да освежат ръководството с нови лица, но генералът се запъна и не дава. След още един-два опита обаче нещата със сигурност ще се променят. Нещо, което не се постига с революция, го постига времето, е казал класикът.

Не крие амбициите си за лидерска позиция и акад. Николай Денков. Все по-често той формулира и изговаря позицията на коалицията. Не е само заради перманентните атаки срещу Кирил Петков и Асен Василев. Беше и премиер – очевидно да е на върха му харесва. Това винаги води до съмнения и подозрения. Ако прибавим мнителността и прибързаните понякога съвети и действия на Лена Бориславова и нейното влияние в ПП – възможни са новини в скоро време.

В ДПС нещата са ясни – поне засега. Там безспорният до скоро водач на прайда – Ахмед Доган, бе отстранен от младия лъв Делян Пеевски. В природата това е най-логичният процес, но в политиката е загуба на власт и влияние. Доказа се класическата теза, че и от най-силния в един момент се появява още по-силен. „Политиката не е болница. Който е слаб, го изкарват с краката напред“, - е казала Екатерина II. Доста грубичко, но тя е управлявала 34 години и със сигурност знае за какво става дума. Но и Пеевски трябва да се оглежда.

За БСП каквото и да се коментира за битките за лидер – все ще е вярно. Навремето Андрей Луканов бе казал, че никой отвън не може да събори червената партия, но вътре има много кандидати да го направят. Освен това бе признал в едно интервю, че периодично в т.нар. „столетница“ се случва „нощта на дългите ножове“. Атанас Зафиров може да е завършил магистратура във Военната академия, но едва ли може да преброи точно колко хора кроят тактики за заемане на мястото му.

Цончо Ганев е най-опасният кандидат за мястото на Костадин Костадинов във „Възраждане“. Невъзможно? Лоялен? Копейкин е бетониран? Само почакайте… Вече се чува за подмолни кръгчета в самата партия. Агент Клариса Старлинг от „Мълчанието на агнетата“ предупреждава: По-добре параноя и жив, отколкото неоправдан риск. Опиянението често води до грешки.

Най-интересно обаче е около задаващия се политически проект на президента Румен Радев. Пред журналисти, а след това и пред митингуващи в подкрепа на ДПС – Ново начало Делян Пеевски обяви, че в момента се формира  президентска партия с евентуален лидер бившият правосъден министър Крум Зарков. Пеевски обикновено знае доста за неща, които не са публично известни. Но много интересна бе реакцията на дежурния президентски защитник Слави Василев по една телевизия. Той бе видимо смутен от казаното от Пеевски и опита да се измъкне с кисела усмивка, че не е чул за Зарков. Пулсът на Василев в този момент сигурно е бил около 130 удара, защото усети, че мечтата той да е начело на такъв проект, се отдалечава. Очевидно панагириците за Радев и постоянното твърдене, че ще помете всички на политическия терен, не е достатъчно. Както и ретранслирането на кремълската пропаганда у нас.

Младият Василев, както и баща му – крайният русофил Васил Василев, дори не подозират какви други кроежи вървят в момента около „проекта Радев“. Николай Копринков е най-известният „сив кардинал“ в „Дондуков“ 2, но не е единствен. Освен това Румен Радев е достатъчно интелигентен, за да е наясно, че Василеви, колкото и да си късат ризите в желанието да са му полезни, са не по-малко, а може и повече, да вредят за бъдещите му намерения.

Има много тежки проблеми, които новите депутати трябва да разрешават. Засега сме свидетели само на изявления.

Въпросът с хиените обаче е важен, защото от процесите в партиите зависят промените и посоката на движение.

Хиените са хищници, които нападат болни животни, но най-често се движат на известно разстояние от лъвските прайдове и дебнат за оставената от тях плячка. Нападат царя на животните в мига, когато усетят, че е слаб. Никой обаче не е казал, че царство на хиените е нещо добро. Канибализмът не им е чужд. По-скоро имаме нужда от добра защита и воля за съпротива.

Огнян Стефанов