Червен картон! Затворите ни не са мръднали от 1995 г.

Обхват на проверката са били отношението към задържаните в полицейските арести, в домовете за настаняване на провинили се младежи и условията на престой и осигуряването на медицински грижи в затворите.

В доклада се посочва, че проблемът с лошото отношение към задържаните в полицията и към затворниците остава, също както се запазват насилието между затворниците, лошите здравни грижи и пренаселеността в затворите, лошите условия в арестите и местата за трайно лишаване от свобода, нередностите по отношение на надзирателите и по въпроса с общуването на лишените от свобода с външния свят. Комитетът настоява за бързи и ефективни действия по тези въпроси, пише БТА.

В комитета са били получени множество жалби за умишлен психически тормоз от страна на полицията, включително към жени и младежи. Отбелязва се, че в някои случаи става дума за действия, сравними с изтезание (бой с палка по ходилата и на оковани с белезници хора, провисване на куки и врати, и т.н., употреба на електрошокове). По някои от случаите жалбите са подкрепени с медицински свидетелства.

В документа пише, че не са намерени данни за прилагане на мерки срещу полицейското насилие в България, особено що се отнася до задържаните с полицейско разпореждане по закона за МВР и правото им да се свържат с близки и с адвокат.Пренаселеността на затворите е определена като много сериозен проблем, а корупцията в средите на т. нар. затворно дело е определена като ширещо се заболяване. За затвора в Бургас е записано, че изглежда властите не възприемат изключителната сериозност на положението там.

Отбелязва се, че за затвора във Враца не са били получени жалби за психически тормоз над затворниците, но точно обратното е положението със затвора в Белене (Персин). Множество са били жалбите от затворите в Бургас и в София, а при проверката на място са били установени пресни белези по телата на някои от затворниците.В поправителния дом в Бойчиновци повечето въдворени младежи са заявили, че постоянно персоналът ги бие.

Комитетът изразява дълбока загриженост от липсата на действие срещу насилието между самите затворници и отбелязва, че проблемът е голям в София и е изключителен в Бургас.Допълва се, че липсата на достатъчно медицински персонал в затворническите места по същество лишава задържаните от здравна грижа.

В заключение се отбелязва, че все още няма напредък по препоръката за премахването от Наказателния кодекс на наказанието за доживотен затвор без право на замяна.