Резултатът е предвидим: вместо консенсус – „червена лампа“ за публичните финанси и бюджетна рамка, която тръгва напред без подкрепата на ключови социални партньори. Това не е просто процедурен детайл, а сигнал за напрежение, което тепърва ще се пренася в парламентарната зала и реалната икономика.
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по основните параметри на Бюджет 2026. На заседанието в Гранитната зала на Министерския съвет социалните партньори обсъдиха проектите на бюджета на НЗОК, Държавното обществено осигуряване (ДОО) и държавния бюджет.
Разделение около бюджета на НЗОК
Проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. е в размер на 5,26 млрд. евро – с над 412 млн. евро повече спрямо предходната година. По думите на управителя в оставка доц. Петко Стефановски, рамката е „консервативна и единствено възможна“, като основната промяна е разделянето на лекарствата в отделни групи.
Работодателските организации заеха различни позиции – АИКБ и БСК не подкрепиха бюджета заради липса на реформи, докато БТПП и КРИБ изразиха подкрепа с различни аргументи. При синдикатите също няма единство – КНСБ подкрепя бюджета, а КТ „Подкрепа“ го отхвърля.
Спорове около ДОО и пенсиите
Бюджетът на ДОО предвижда от 1 август 2026 г. максималният осигурителен доход да се увеличи до 2300 евро, а пенсиите – с 7,8%. Общите разходи за пенсии надхвърлят 13 млрд. евро, като около 6,5 млрд. евро се покриват от държавния бюджет.
Социалните партньори остават разделени. АИКБ настоява за по-дълбока пенсионна реформа, включително преразглеждане на „швейцарското правило“ и дори отпадане на минималната пенсия. БСК иска отлагане на увеличението на осигурителния доход.
КНСБ подкрепя повишението, докато КТ „Подкрепа“ настоява за въвеждане на осигурителни вноски за държавните служители и остро критикува системата. В крайна сметка бюджетът на ДОО получава условна подкрепа от повечето участници, с изключение на АИКБ.
Държавният бюджет и нарастващият дефицит
Проектът на държавния бюджет за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП, който постепенно да намалее до 3% през 2028 г. Приходите се очаква да достигнат 49,6 млрд. евро, а разходите – 56,8 млрд. евро.
Основните мерки включват увеличение на акцизите върху тютюна, по-високи винетки с 30%, разширяване на тол системата, по-високи данъци върху хазарта и засилен контрол върху сивата икономика.
Разчетен е и ръст на държавния дълг до 37,7 млрд. евро през 2026 г., като той може да достигне 50,5 млрд. евро през 2028 г.
И тук работодателските организации отново се разминаха. АИКБ не подкрепя бюджета, БСК поставя условия, свързани с дефицита и осигурителните прагове, докато БТПП и КРИБ го подкрепят. Синдикатите също остават разделени между подкрепа и категорично несъгласие.
От КРИБ беше отправен сигнал, че бюджетната рамка поставя „червена лампа“ за устойчивостта на публичните финанси.
Бюджет 2026 влиза в следващия етап от процедурата без обща подкрепа на социалните партньори и с ясно очертани противоположни позиции. На фона на висок дефицит, растящ дълг и спорни мерки, тристранният диалог по-скоро очертава граници на разминаване, отколкото път към консенсус.
