Астрономическото лято не започва по каприз на календара. Смяната се дължи на наклона на земната ос (който е около 23,5°) и движението на Земята около Слънцето.

През годината, докато Земята обикаля своята орбита, този наклон кара различните части на планетата да бъдат изложени на повече или по-малко слънчева светлина. Лятното слънцестоене в Северното полукълбо е моментът, в който Северният полюс на Земята е максимално наклонен към Слънцето. От наша гледна точка това е денят, в който Слънцето достига най-високата си точка в небето по обед (зенит) над Тропика на Рака. След този момент то започва да слиза обратно към екватора.

Често се бърка, че лятото настъпва в полунощ или просто обхваща целия първи летен ден. В действителност слънцестоенето е конкретно астрономическо събитие, а не само дата. Часът на лятното слънцестоене е точният момент, в който центърът на Слънцето преминава през най-северната точка на еклиптиката (привидната траектория на Слънцето по небесната сфера). Тъй като Земята е в постоянно движение, този геометричен момент се случва в един и същ миг за цялата планета. Поради часовите зони обаче, часовниците ни показват различно време – в България лятото ще настъпи в 11:24, в Лондон ще бъде 09:24, а в Ню Йорк по това време ще е още ранна сутрин – 04:24.

Астрономическата година не трае точно 365 дни, а приблизително 365 дни и 6 часа. Затова моментът на слънцестоенето се измества всяка година с около 6 часа напред, докато високосната година (която добавя 29 февруари) не върне баланса обратно. Ето защо астрономическото лято варира между 20, 21 и 22 юни.

Днес е и денят с най-голяма продължителност на светлата част от денонощието за цялата 2026 година в Северното полукълбо. В България денят ще продължи приблизително 15 часа и 19 минути. Довечера нощта срещу 22 юни ще бъде най-късата – едва около 8 часа и 41 минути.

Самата дума „слънцестоене“ идва от латински: solstitium – от sol (слънце) и sistere (спирам) и описва феномен, който се вижда с просто око. В дните около 21 юни Слънцето сякаш спира на едно място на небето. Всеки ден преди това то е изгрявало малко по-на север от предходния ден и е залязвало също по-северно. На 21 юни то достига своята най-северна точка и за няколко дни стои там, като изгрява и залязва на едно и също място, преди да обърне посоката си обратно на юг.

Днес отбелязваме началото на лятото и ни предстоят най-горещите месеци (юли и август), но от астрономическа гледна точка от утре дните започват много бавно да намаляват – първоначално само с по няколко секунди на ден. Това свиване на деня ще продължи чак до зимното слънцестоене през декември.