Честваме 101 години от Независимостта на България

Днес отбелязваме 101 години от провъзгласяването на независимостта на Българската държава. По този повод в 11.00 часа пред паметника на Независимостта на пл. „Княз Александър I” Столична община и Общонародно сдружение „Мати Болгария” организират Тържествено честване. В 19.30 часа на площад „Цар Асен” във Велико Търново ще се проведе тържествена заря проверка, на което ще присъстват редица политици, начело с председателя на парламента Цецка Цачева и вицепремиера Цветан Цветанов.

С манифеста България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония. Министър-председателят Александър Малинов прочита манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се множество хора. Независимостта става факт цели 30 години след Руско-турска война от 1877-1878 г, която приключва с подписването на Санстефански договор на 3 март 1878 г. Съгласно Берлинския договор Княжество България е определено като васално на Османската империя, което ограничава стопанското развитие на страната и възможностите й в международните отношения. България е задължена да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който благоприятства вноса на европейските промишлени стоки и ограничава развитието на българското вътрешно производство – ситуация, актуална и до ден днешен. На 6 Септември 1885 г. се извършва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Източна Румелия остава под авторитета на Османската империя, с който факт българското население не се примирява и повежда борба срещу несправедливите решения на Берлинския договор. Първите опити в тази посока започват през 1880 г. От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) се заема с пропаганда на обединението. На 29 август княз Александър I дава уверение на БТЦКР за подкрепата си след проведени военни маневри в града.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове комитетът решава да ускори начинанието. Бунтовници обявяват Съединението на 4 септември. През нощта срещу 6 септември военни части установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. След края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.

Ден след обявяване на Манифеста за българската независимост Австро-Унгария решава да анексира провинциите Босна и Херцеговина, с което нарушава Берлинския договор. Възниква и спор за Мароко между Франция и Германия.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол, Българско-турски протокол и Руско-български протокол през 1909. съгласно тези споразумения Русия опрощава на Турция военните й задължения от войната от 1877-1878 г. Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г.
Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Текстът на Манифеста гласи:

"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о' бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят. Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!"
22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I

Химнът на България от 1886 до 1944 г. "Шуми Марица"