Честваме Илинденско-Преображенското въстание втори ден без чалга

Снощи бе отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите преображенци в храм-костница „Света Петка”. Празненствата продължиха с възпоменателното тържество пред мемориала, заря-проверка и празничен концерт.

Днес от 10 часа са предвидени посещения на музейната експозиция и храм-костница „Света Петка”.

Кметът на община Малко Търново Илиян Янчев забрани чалгата по време на честванията на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, съобщи градската управа.

”На Петрова нива провеждаме национален възпоменателен събор по повод Илинденско- преображенското въстание. Ние искаме това да е знака, под който ще мине мероприятието, а не панаир. Във всички договори за наем на сергиите, които ще са разположени по поляните, е описано, че се забранява на търговците да продават дрехи, гащи, пиратки, запалителни играчки и т.н. Чалгата е абсолютно забранена, може да се слуша българска естрада и народна музика. Но никаква чалга”, заяви Янчев. ”За нарушителите ще има глоби, а ако се продават дискове с попфолк музика, то те ще бъдат изземани”, каза той.

Националният събор, посветен на 109-тата годишнина от Илинденско- Преображенското въстание, се провежда под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

Официалното начало на тържествата беше поставено вчера с традиционна заря-проверка от 20.30 ч. Сливенският митрополит Йоаникий отслужи заупокойна молитва за душите на онези, които не са се поколебали да заменят живота си за присъединяването на Одринска Тракия към свободна България.

За първи път тази година се организира и мемориален състезателен пробег, който започна от друго въстаническо село - Заберново, и финишира пред паметника на героите.

Организаторите на събора община Малко Търново, Съюза на тракийските дружества в България, Регионалния съвет на тракийските дружества в Бургаски регион и дирекцията на природен парк "Странджа" са се погрижили за сигурността на присъстващите и в планината са разположени пожарни и медицински екипи, готови да реагират в случай на нужда.

Веднага след тържествата на Петрова нива в Малко Търново започват летните културни празници. Началото ще бъде поставено на 20 август от 19 часа със спектакъл на балета към бурската опера с хореография на проф. Хикмет Мехмедов.

За годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и неговото значение за съвременна България „Фокус” разговаря с Наум Кайчев, историк и член на Управителния съвет на Българско сдружение на родовете от Македония.

- По повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, защо се е стигнало до него и какви са били последиците?

- Това е един общ стремеж на българското население в Османската империя, в Македония и Одринска Тракия за постигане на по-добър политически статут в случай на автономия, в рамките на Османската империя, което ще им даде възможност да имат едно по-бързо и по-европейско развитие. Всички имаме повод да мислим, че нашето битие е следствие на преживяното преди 109 години.

- В исторически план, какво е неговото значение?

- Формално погледнато, въстанието не успява, то бива потушено и като цяло условията не се променят значително и след него. Македония и Одринска Тракия продължават своето развитие в рамките на Османската империя. В резултат на въстанието са въведени и така наречените Мюрщегски реформи, но те са твърде ограничени и само частично променят положението там, с въвеждането на европейски съветници и наблюдатели и във финансовата, и във военната сфера. Въстанието има по-дългосрочни последици. Те са свързани с демонстрираната възможност за провеждането на мащабно въстание, мащабно военно начинание и водят към следващите елементи от Балканската история, в случая по-кардиналното решаване на въпроса с Османското наследство на Балканите, чрез Балканските войни.

- Вие сте член на Управителния съвет на Сдружението на родовете от Македония. Кои са фамилиите, най-силно свързани с Илинденско-Преображенското въстание?

- Много от членовете и симпатизантите на Българското сдружение на родовете от Македония, са свързани без съмнение с тези епизоди. Самият аз съм свързан родствено с Христо Цветков, който е ръководител на ВМРО. Селото, от което аз произхождам, както и целият Костенски край, участват масово в Илинденско-Преображенското въстание и голяма част от хората там са свързани и произлизат от родове, участвали в него. Родът Дрангови, както и други родове, са свързани със самото Илинденско-Преображенско въстание.

- Според вас, интересуват ли се младите хора от историята?

- Като цяло има едно увлечение към по-друг тип знания за обществото, свързани повече със социалните науки. Може да се каже, че към историята все още има интерес и тя има своето място в изграждането на днешна България, включително и на днешната младеж.

- По какъв начин може да се привлече вниманието им към миналото, което е от значение?

- Преди всичко с нейното свързване с днешните проблеми на България и на съвременното наше общество. Може би прекалено се историзира и се пренася като елемент от миналото, докато всъщност много от измеренията на нашето настояще са свързани с историческите събития и с явления и процеси, които са протекли в миналото. С други думи, ние живеем днес, по този начин, поради различни причини, които са се случили в миналото. Да кажем България би била една доста по-различна днес в случай, че Илинденско-Преображенското въстание имаше друго развитие. В резултат на въстанието и свързаните с него различни войни и техният край от второто десетилетие на ХХ век, България е имала един съвсем друг тип общество и е била една относително средна по размер държава.

- Сдружението издаде биографията на Гоце Делчев, написана от Пейо Яворов. Кои са най-ценните спомени на съвременници на събитията от 1903 година, според вас?

- За въстанието има огромен обем от документи и те са издавани вече близо 11 десетилетия. Биографията на Гоце Делчев, макар и не непосредствено засягаща, не е фокусирана конкретно върху въстанието, е в самото начало на тази огромна литература за Илинден, която се появи след това. Трябва да се каже, че продължават да се публикуват много сведения, много спомени, включително и в София, и в Скопие. В София наскоро излязоха спомени на Георги Попхристов, един от ръководителите на въстанието в Леринска околия и изобщо много видна личност в историята на националноосвободителното движение в Македония. В Скопие бяха публикувани спомените на Димитър Мирчев, един от най-близките другари на Гоце Делчев, който се е срещал с него непосредствено преди гибелта му. Има голям корпус от документи, от исторически извори за въстанието и за обстоятелствата около него, които са безкрайно интересно четиво, не само за специалиста-изследовател, но и за всеки интересуващ се гражданин и всеки любознателен читател.