Четирите слона и Костенурката на Борисов: Той ни открадна настоящето и бъдещето, но ние го обичаме?

За невежите извън политиката Хаджийски не е важен, защото „к’во от това, мен к’во ме грее“. Грее ги, но не го осъзнават, защото мисловният процес масово е закърнял. Защото живеят с мъдростите на човека от Банкя, с които ни ощастливява всеки ден. Именно той поучаваше бившия главен прокурор Иван Гешев: „Прост съм, мама му да е@а“…, „прост съм и ми е лесно…“. Китай си има Конфуций, а ние „Банкята“ (по Йордан Стоев от ВСС -  б.а.). Затова са и разликите между нас и Поднебесната империя.

Всяко нещо се крепи на нещо друго, казва Тери Пратчет. И дава класическия пример с четирите слона, на които се крепи планетата. Берилия, Тубул, Големия Т’Фон и Джеракийн от своя страна са стъпили на гигантска костенурка, която плува из вселената. И когато едно дете попитало: „Защо плава Костенурката“, мъдрецът отговорил: „Дете, такова нещо като „защо“ няма. Това е… така…“.

Борисов едва ли е чувал за костенурката Великата А’Туин, но подсъзнателно е изключил от своя живот „защо“ -  понеже вярва, че всичко му се полага. Че е пратеник свише. И как да не мисли така, като е обграден от същества, на които ако каже, че Земята е плоска, те ще го аплодират. Ако каже, че е кръгла – ще получи отново аплодисменти и просълзени очи.

Затова е важно – поне за тези, които не са се отказали от мисленето, - кои са слоновете и костенурката, на които се крепи Бойковия модел на управление, известен като „мутренски“, „ченгеджийски“, „олигархичен“, „постсъветски“ и пр.

Ето какво пише троянчанинът Хаджийски: „Ние все още си оставаме страна на ограничените възможности… Изобщо всички прояви на нашия  живот са под знака на тази ограниченост.“

Именно в страна "на ограничените възможности" ни превърна Борисовият модел. По брутален начин той извърши преоценка и подмяна на ценностите, на цели социални и политически категории. И както отбелязва Хаджийски: „На хората на изкуството започна да се гледа като на втора ръка хора: наивници или наемници. И както се отбелязва в „Гражданска смърт и безсмъртие“: „Получава се особена асинхронност: има хора с висока култура и ниско социално положение; от друга страна – с високо социално положение и ниска култура“. Още по-безпощаден е Хаджийски в следната мисъл: „Първенютата никнат като гъби в мътни времена,  във времена на  стопанска и политическа контрабанда, когато обществения живот дава възможност за бързо успяване“.

Звучи много познато, защото от онези години до днес нищо не се е променило, освен лицата, които по своя кеф подменят ценностите.

Но за бойковите слонове… Те наистина приличат на описаните от Пратчет, „чиито кости са от здраво желязо, а нервите – от чисто злато“. Чекмеджето с кюлчетата, което прокуратурата „погреба“ с широко затворени очи, е пример за това.

Партия ГЕРБ е първият слон. Той е конструиран от комунисти с непресъхващ кариерен порив – с железни глави и мисли, изпълнени с треска за злато. България е техният Клондайк, но без смъртоносните зими и планини. Вместо жестоки конкуренти, алчността им се разправя с притихналото и страхливо население както нож с прясно сирене. А сиренцето даже „Ох“ не казва…

Корупцията е вторият слон на „Банкята“. Нея винаги я е имало, но приносът на Борисов е, че я разгърна по хоризонтала и вертикала, запълвайки всички оцелели малки кътчета на законност и морал. Назначаването на негови „калинки“ на възлови постове в институциите превърна корупцията в тотален процес, безпощаден и всеобхватен. Тя се простира от най-дребния чиновник до акулите на върха на Олимп. Неработещата правова система обезмисли Конституцията, безнаказаността превърна корупционерите в нагли владелци  на държавната хазна и на целия обществен и духавен ресурс на нацията, доколкото има останки от тях. Самата нация стана плячка.

Третият слон: Деградацията - постепенното влошаване и загубване на качествата, довело до повсеместен упадък. Отнесено към личността – свеждане на човешките интереси само до елементарно животинско оцеляване на индивида без морални ценности и отговорности. Борисов обича да се кръсти и да се кълне, след като пред обществото е потъпкал поне 6 от 10-те Божи заповеди. Например: Не убивай. Не прелюбодействувай. Не кради. Не лъжесвидетелствувай против ближния си. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си и т.н. Съмнява ли се някой? Не, разбира се, но вече никой не реагира. Нещо повече, последните социологически проучвания го поставят на второ място по обществено доверие след президента.

Зависимостите са четвъртият слон. И той е зависим – от външни и вътрешни задкулисни кукловоди. От Путин за Турски/Руски поток, например. От Вашингтон – за да се спаси от санкции. От ЕС – за да запази господстващото си положение в България. От кръговете, които го избраха, форматираха и спусната във властта. От организираната престъпност. От прокуратурата, но и тя от него. Бизнес и олигархични кръгове: те заради обществените поръчки, той, защото те знаят колко е „неговото“. Медии, социология и т.нар. обществени коментатори, анализатори, творци и прочие съставки на пропагандата.  

Слоновете „съдържат“ още много железни и златни елементи, което им дава допълнителна мощ. Манипулираните избори са такъв важен елемент. Също и превръщането на правоохранителните органи, регулаторните и контролните органи в преторианска гвардия. Да не забравяме мафиотизирането на цели сектори от обществения, политическия и икономическия живот.

Дойде ред да погледнем към гигантската Костенурка, носеща във времето българската съдба, а може би и проклятие.

Нашата, за раздлика от онази на Пратчет, се казва Тоталитаризъм. Той, вместо да си отиде след падането на комунистическата власт след 10.11.1989 г., се превърна в твърда коруба на Костенурката, която я предпазва от всички опити за промяна, върховенство на правото, справедливост и демокрация. Накратко: тоталитаризмът у нас означава тотален контрол и жестока зависимост от държавата на всеки гражданин и всяка дейност на обществения и икономически живот. Властта при тоталитаризма се формира на тъмно. В този процес участва само тесен кръг от хора, наричащи себе си „елит“. Борисов успя да „нахрани“ своята гигантска Костенурка с деликатеси като прокуратура, тайни служби, завладени силови структури, мафия. Тя му се отблагодари с богата палитра от репресии: нарушаване на човешки права, обществено дискредитиране, съдебно преследване, икономически натиск, рекет, шантаж, заплахи, прелъстяване, „купуване“ и пр.

Трябва да признаем, че моделът на Борисов (зле прикриван тоталитаризъм) се утвърди с одобрението на немалка част от българите и той продължава да се радва на тази подкрепа. Следователно неговата легитимност не се оспорва, тъй като доста хора вярват, че режимът наистина представлява техните интереси и са готови да понесат временни и дори дългосрочни трудности в името на някакви обещания – обикновено фалшиви. Царица в тази "приказна" реалност е Лъжата. „Банкята“ е ненадминат шампион в тази област. „Не познавам Петьо Еврото, дори не съм чувал за него“. „Васил Божков не ми е дал нито една стотинка. Кълна си, да пукна!“. „Ще завършим магистрала „Хемус“ до 2021 г.“ „През 2022 г. магистрала „Хемус“ ще е готова да се пътува по нея“. Не е готова и до днес и никой няма представа кога ще стане готова, ако въобще стане някога… Но той дори "не е чувал", а ратаите му се правят, че му вярват.

На гърба на слоновете Борисов не е сам. Там са се накачулили десетки негови събратя, изповядващи идеологията на грабеж чрез демагогия. Действат съзнателно, умишлено и безмилостно. Да, отвратителни са, но моделът е този, който им развързва ръцете. А моделът – това е „Банкята“. Неотдавна един познат  го нарече „Гробокопач“. Трупът е известен: започва с „Б“ и завършва с „я“. Борисов има универсално оправдание: такъв е моделът. Наистина е такъв, затова е престъпление да не се бори срещу него. А ние станахме съучастници с непонятното си търпение.

Населението не дава отпор поради непосветеност и демотивираност, защото моделът „Борисов“ налива в съзнанието му баналности, които много хора искат да чуят. Чалганизиран народ от воайори с претенции за моралност. Разпадът е необратим. Което ни лишава от нормално бъдеще. Животът е уникален и се дава веднъж, а ние го пропиляваме, примирявайки се с тиранията на простащината. Самоубиваме се като китовете, които сляпо следват болния и заблуден водач.

Назначенията в МВР през последните дни е поредното доказателство. Затова темата е важна. Наглото овладяване на вътрешното ведомство под хрисимия поглед и васално поведение на Даниел Митов зарежда ситуацията с пластичен С-4. Представете си на какво са способни над 50 000 меверейци, прелъстени от „Банкята“ с 51% шампионско повишение на заплатите. И возещи се на все още новички БМВ-та.

Знам, петък е, ден за приятели, роднини, купон и ски, но не е ли важно, какво се случва с нас, какво ни причинява описаният модел?

Огнян Стефанов