За Даниил вековният нестинарски огън е грях, а Кремълският агресор – приет

„Нестинарството е езически ритуал, който няма нищо общо с православието“, обяви Арсений в послание до вярващите. Отправи и упрек, че „църквата няма нищо общо с магията“. А самият патриарх Даниил допълни: „Какво допринася нестинарството? Някой по-духовен ли е станал от това?“.

Сякаш беше забравено, че през 2009 г. ЮНЕСКО официално призна нестинарството за част от нематериалното културно наследство на човечеството – заради уникалната му смесица между християнство и древен обред, предаван през поколенията в Странджа и Беломорска Тракия.

Нестинарството – огънят на народа, а не на клира

Традицията датира още от древността – с корени в тракийските култове, където свещеният огън е бил медиум между човека и божественото. С идването на християнството нестинарството се синкретизира – иконата на Свети Константин и Елена започва да води шествията, а обредът запазва както християнски елементи (пост, молитва, икона), така и мистичната връзка с огъня.

И днес нестинарите вярват, че влизането в жаравата не е шоу, а свещено дело – молитва за здраве, божествено вдъхновение, духовна връзка със силата отвъд.

Произходът на нестинарството от тракийски култове – широко прието сред учени и етнографи, но пряката връзка не е 100% доказана, защото става въпрос за устна традиция, а не писмени документи.

До средата на 20 век, особено в Странджа и Беломорска Тракия, местни свещеници често са участвали в процесиите по празника на Свети Константин и Елена, носели са иконите заедно с нестинарите и дори са ги благославяли като хора, но не и ритуала върху жаравата. Това е част от т.нар. „народно православие“ – сливане на християнски и предхристиянски елементи в местната култура.

Още в началото на ХХ век български етнографи като Христо Вакарелски описват нестинарите като хора, които са „избрани“ и вярват, че носи духовна мисия. В селата често се е вярвало, че нестинарството се предава по наследство или „те избира“ в определен момент от живота ти – понякога чрез сън, болест или видение.

Традицията остава жива, въпреки анатемата

И въпреки заклинанията на Сливенския митрополит, нестинарските игри ще се проведат – както на 3 юни, така и през август. В селата Българи, Кости, Бродилово кипи подготовка. Община Царево заяви, че няма конфликт с Митрополията.

Много нестинари казват, че „ги прихваща“, както се нарича състоянието, в което влизат преди и по време на танца. !увстват, че някаква сила ги води, често идентифицирана с иконата на Свети Константин и Елена. Влизат в трансоподобно състояние, което понякога е съпътствано с треперене, затваряне на очите, рязка промяна в изражението на лицето и походката. Музиката – най-често тъпани и гайда – играе ключова роля за навлизането в това състояние.

Мнозина вярват, че Свети Константин и Света Елена лично ги закрилят. Описват чувството като „сила отгоре“, която ги кара да не усещат болка.

Според тях, ако сърцето ти не е чисто, няма да можеш да минеш невредим през жаравата – това е духовен тест.

Повечето нестинари твърдят, че не чувстват изгаряне или болка, въпреки че ходят боси по нагорещени въглени. Някои дори казват, че в този момент не чувстват тялото си – сякаш са извън него.

Въпросът остава отворен: има ли право инситутицята на Църквата да подчини духа на живата традиция?

Патриархът с Митрофанова — добро, а нестинарите с иконата — „дяволско дело“?'

Патриарх Даниил, който преди месеци позира пред камерите с руския посланик Елеонора Митрофанова – символ на едно агресивно политическо и духовно влияние, което разединява българското общество – днес обявява нестинарството за „езически ритуал“ и „магия“, който нямал място в православието.

Нестинарите, които десетилетия наред влизат в жаравата не от суета, а от вяра – с икона, с молитва, с вътрешен обет – биват порицавани, осмивани и обвинявани в „кощунство“. А Митрофанова, представител на държава, която води война и руши православни храмове в Украйна, бива приета с почести и церемонии от най-висшия клир.

Кое е по-близо до „дяволско дело“? Дълбоко закодиран народен ритуал, който от векове съчетава християнската символика със силата на природата и духа? Или политическото лицемерие, което смесва вяра с геополитическа услуга?

Църквата често казва, че е време да се върнем към духовното. Но ако духовното трябва да изглежда като фотосесия с посланик на враждуваща империя, а не като танц върху жарава с икона, значи някой е объркал огъня.

ФрогНюз