Държавата търси IT-специалисти от чужбина

А и в момента безработицата в IT сектора е нулева и дори напротив - не достигат минимум десет хиляди специалисти.Най-често кандидатите за работа са от Украйна и Русия. Интерес има и от Китай, Индия и Пакистан.

За да ги наеме, работодателят трябва да декларира, че брутната им заплата ще е минимум с 1.5% по-висока от средната за страната, т.е. в момента минимумът е около 1400 лева. На фона на свитата икономика, IT секторът у нас продължава да расте. През миналата година, т.нар изнесени клиентски центрове и софтуерни компании са формирали 4% от целия брутен вътрешен продукт. Оказва се, че разширяването на този бизнес раздвижва и имотния пазар.

Елена Маринова ръководи софтуерна компания с триста компютърни специалисти. С мъка, миналата година успяват да наемат и двама служители от Албания и Македония: „Процедурата ни отне 6 месеца и 4 месеца и половина съответно за единия и за другия, което не е ефективно в един прегрял пазар на труда в световен мащаб”. А в световен мащаб се търсят около 4 млн. специалисти. Заради тромавата процедура у нас през миналата година у нас са били наети единици. „От началото на годината има тенденция към увеличаване на подадените заявления. До момента сме издали 20 разрешения за работа и отново преобладават - IT специалисти и инженери”, посочи Лиляна Георгиева от Агенцията по заетостта.

След разрешението на агенцията в 15-дневен срок процедурата продължава през правосъдното и външното министерство. Това не би трябвало да отнема повече от два месеца и половина, но практиката показва друго. А обява за работа със срок за започване половин година едва ли е много атрактивна. Затова икономическото министерство търси нови варианти. Идеята е тук да се подават всички документи, за да се избегне обиколката по институциите. „Ние можем да свършим тази работа по добре от другите, всички документи да бъдат подавани на едно място. а ние оттук съответно да ги обработваме и подаваме към другите ведомства”, уверен е икономическият министър Божидар Лукарски. Според бизнеса процедурата не трябва да отнема повече от 2 месеца. Подобна практика има във Великобритания и Унгария. Другият вариант е обезщетения да получават само подалите жалба абонати. И двете решения според потребителски асоциации ще се обезсмислят след неизбежната либерализация на пазара.

„Ще бъдем в друга ситуация и смятам, че решения с хоризонт до една година не са ни нужни”, коментира Богомил Николов от „Активни потребители”. Засега депутатите, от които зависи това, са скептични. „Според мен обезщетението трябва да е през качеството - ако те не доставят качествена услуга да им намалят цената на електрическата енергия”, изрази мнение Валентин Николов от ГЕРБ. До петък ще стане ясно кои идеи ще влязат в Закона за енергетиката.