Държавна подкрепа за филми: Бонус за киносалоните или поредният безсмислен закон?

Промените са наложени от изтеклия срок на стария европейски регламент и необходимостта да се въведе нов, който позволява минимални помощи за филмовата промоция.

Заместник-министърът на културата Тодор Чобанов увери, че новите разпоредби ще подпомогнат българската филмова индустрия чрез различни европейски програми. Но дали този закон е наистина решението?

На пръв поглед, замяната на стар регламент с нов звучи като техническа подробност, но проблемът е, че законът не добавя нищо съществено към вече съществуващата рамка. Това повече прилича на бюрократична подмяна на табели, отколкото на реална подкрепа.

Отпускането на пари за промоция и показ на филми е похвална идея, но въпросът е какъв е крайният ефект. Един от най-успешните български филми през последните десетилетия – „Гунди“ – например не е получил никаква държавна подкрепа. Това кара да се замислим доколко държавната помощ наистина стига там, където е нужна, и колко често парите просто циркулират без ясна прозрачност и отчетност.

По отношение на финансирането „Гунди“ е получил държавни средства, но не като безвъзмездна помощ, а по схема repay, което означава, че част от парите са били възстановени обратно в бюджета. Това е интересен модел, но не решава основния проблем – липсата на последователна и ясна политика за подкрепа на филмовото производство и промоция.

Всъщност, новият закон не е нещо революционно, а по-скоро административно обновление, за да не спрат държавните помощи поради изтеклия европейски регламент. Това е важно, но далеч не е достатъчно.

В крайна сметка, българската филмова индустрия заслужава повече от бюрократични актуализации. Тя има нужда от ясни, прозрачни и ефективни механизми за подкрепа, които действително да стимулират творчеството и разпространението на качествени филми.

Когато законите са само за отбиване на номера, няма как да очакваме реална промяна в подкрепата за филмовата индустрия.

ФрогНюз