Репортери без граници: В България нараства съдебният тормоз срещу независими медии

Това се казва за България в публикувания годишен индекс за свободата на медиите на международната неправителствена организация Репортери без граници.

Както през 2018 г. България заема 111-о място, между Етиопия, които имат същия индекс като нашата страна и Мали, които са на 112-о място. Класирани са общо 180 държави.

На първите 3 места са три скандинавски страни - Норвегия, Финландия и Швеция. Последното място е за Туркменистан.

Ето какво констатира за България организацията "Репортери без граници":

Очакваше се подобрение на свободата на медиите през 2018 г., тъй като България проведе ротационното председателство на Европейския съвет през първата половина на годината, но вместо това настъпи обратното.

През октомври 2018 г., след  убийството на телевизионната журналистка Виктория Маринова, бе направен явен опит от страна на властите да прикрият обстоятелствата, като разколебаят разследването в тази посока.

 Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това състояние, което не е нормално, е Делян Пеевски, който уж притежава два вестника (Телеграф и Монитор), но притежава и телевизионен канал (Канал 3), новинарски сайтове и голям дял в разпространение на печатни медии.

Разпределянето на средствата на ЕС за медиите се извършва при пълна липса на прозрачност.  Ефектът е подкупване на получателите, което улеснява правителството при отразяването на дейността му или изобщо медиите са въздържат от засягане на някои проблематични теми.

В обобщения доклад на "Репортери без граници" се посочва още, че: "България е обект на постоянни критики заради ендемична корупция и неефективността на съдебната система. Журналистите там са мишени както на организираната престъпност, така и на властите, които ги подлагат на тормоз, вместо да ги защитават. През септември 2018 г. полицията арестува двама журналисти от независими медии, докато разследват злоупотреба с еврофондове". Обърнато е внимание на случая с журналистите Димитър Стоянов от Бивол и Атила Биро от румънския Rise Project, които бяха задържани за кратко по време на свое разследване за предполагаеми злоупотреби със средства от еврофондовете.

Организацията посочва още, че убийствата на трима журналисти в Малта, Словакия и България за период от няколко месеца са накарали света да осъзнае, че Европа вече не е обетована земя за журналисти. Докладът посочва още, че това е особено валидно за онези журналисти, които отразяват корупция, укриване на данъци и злоупотреба с еврофондове, в която често е замесена мафията, а тя е сред най-опасните заплахи за разследващите журналисти.

 Що се отнася до убийства, опити за убийства и физически и вербални атаки, европейските журналисти са подложени на много форми на натиск и сплашване и все по-често на съдебния тормоз. Европа продължава да бъде континентът, който най-добре гарантира свободата на изразяване, но работата на разследващите журналисти все повече се възпрепятства, посочват от организацията.

В региона Румъния, която в момента председателства Съвета на ЕС, пада с три места до 47-о място. Като пример за потъпкване на медийната свобода се посочва атака срещу журналисти от RISE Project, които бяха подложени на тормоз от властите да разкрият източниците си за разследване за измама с еврофондове. Като основание за настояването си властите използваха Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR). Драстичен спад в класацията регистрира Сърбия (14 места до 90-а позиция). В тази страна разследващи журналисти са подложени на множество физически атаки.

Малта продължава да пада в индекса - с 12 места до 77. В тази страна шепа журналисти се опитват да продължат работата на убитата си колежка Дафне Каруана Галисия, осветлявайки ширещата се корупция и прането на пари, въпреки потискащия и тревожен климат, който все още е белязан от убийството на Каруана Галисия през октомври 2017 г. Освен че трябва да живеят в страх, те са подложени на интензивен съдебен тормоз.

В едва 24% от страните, обхванати от индекса, ситуацията със свободата на словото може да бъде определена като добра или много добра, при 26% миналата година. Съединените щати са паднали с три места до 48-о място заради враждебния климат, дължащ се и на реториката, налагана от президента Доналд Тръмп. Никога досега американските журналисти не са били обект на толкова много смъртни заплахи и не са се обръщали към частни охранителни фирми за защита, се посочва в документа. Омразата към медиите е такава, че през юни мъж открива огън в редакцията на вестник в Мериленд, убивайки четирима журналисти и още един служител. Стрелецът многократно е изразявал омразата си към вестника в социалните мрежи, преди в крайна сметка да действа според заплахите си.

От класацията се вижда, че за трета поредна година Норвегия е на първо място в индекса, докато Финландия (нагоре с две места) е заела второ място. Увеличаването на онлайн тормоза накара Швеция (трета) да загуби едно място. Четвърта е Холандия, където на двама репортери, разследващи организираната престъпност, им се наложи да живеят под постоянна полицейска закрила.

В две африкански страни е регистрирано значително подобряване на ситуацията. Етиопия напредва с 40 места до 110 място, а Гамбия се покачва с 30 места и вече е на 92-ро място.

Много авторитарни режими са падат надолу в класацията. Те включват Венецуела (надолу с пет места до 148-а позиция), където журналистите са ставали жертви на арести и насилие от страна на силите за сигурност, както и Русия (надолу с едно, до 149-о), където Кремъл използва арести, обиски и драконовски закони, за да засили натиска върху независими медии и интернет. На дъното на индекса са Виетнам (176-о място), Китай (177-о място), Еритрея (178-о място), а Туркменистан (180) измества Северна Корея (179) от последното място.