Делото срещу Масларова в задънена улица

Масларова е подсъдима заедно с петимата души за това, че в периода от 6 ноември 2007 г. до 15 май 2009 г. са присвоили сумата от 11 038 405.55 лв. за строителна и ремонтна дейност на административната сграда на социалното министерство в Стара Загора.

Заедно с бившата социална министърка на подсъдимата скамейка застанаха и семейният приятел Венцислав Драганов, бизнесменът Михаил Методиев, ексглавният секретар на социалното ведомство Иван Пенев, бившият й заместник Димитър Димитров и Росен Стефанов.

Според прокуратурата основният свидетел по делото Тодор Павлов е бил човекът, който е носил на Масларова пликове с пари от Драганов. Според обвинението той е човекът, който де факто е управлявал фирмите, спечелили поръчката за “златния ремонт” на сградата на МТСП във Стара Загора.

На миналото заседание обаче Павлов обясни, че не познава Емилия Масларова и не й е носил никакви пари. Тогава той разказа пред съда, че за първи път вижда протокола от показанията, дадени от него в досъдебното производство. Стана ясно също, че той е бил бит по времето, в което е бил част от програмата за защита на свидетели. От прокуратурата пък обясниха, че са очаквали Павлов да се отрече от казаното в досъдебното производство.

Днес трима свидетели уличиха Павлов като измамник. Пред съда главната счетоводителка във фирмите на подсъдимия Михаил Методиев, които са участвали в ремонта на сградата, Петя Влайкова разказа, че никога не е давала пари на Павлов. Прокуратурата пък твърди в обвинителния акт, че именно тя е давала средства на Тодор Павлов, които в последствие той е носил на Масларова.

В последствие на подсъдимата скамейка се изправи и директора на едно от училищата в Стара Загора Марияна Абадинова, която разказа, че през 2009 година Павлов се свързал с нея чрез познати и й предложил да реализира проект за обучение с европейски средства. Стойността на проект била 200 хил. лв. Той обаче поставил условие предварително да получи 4000 лв. В крайна сметка обаче комисионната му се смалила до 1000 лв., които той прибрал и повече не се появил.

Абадинова започнала да го издирва безуспешно, тъй като той дори не си вдигал телефона. Свидетелката разказа, че дори му пращала есемеси: “Чакам фактура!”, докато той най-накрая не й отговор с: “Не чакай фактура, чакай икономическа полиция!”.

Затова директорката се принудила да отиде в полицията и да сигнализира за измамата.

Показанията й се потвърдиха и от следващият свидетел – Марияна Стоилова, която управлявала фирма за европроекти, към която работил Павлов. Стоилова обясни, че с Тодор Павлов били добри приятели и нямала проблеми с него до момента, в който много хора започнали да го издирват чрез нея, защото им дължал пари.