Ден на национален траур в солидарност с РСМ. Но стига сме се самоизтъквали като спасители

Това обяви пред журналисти на 17 март министър-председателят Росен Желязков във връзка с трагедията в РСМ.

Той допълни, че тук няма никаква политика, а само състрадание, съпричастност и солидарност.

"Аз вярвам, че нашите народи ще загърбят злободневието и суетата на ежедневието, за да бъдем в този ден единни", уточни премиерът.

"Нашите най-искрени съболезнования за тази трагедия, която се случи в нашата съседка. Съболезнования към семействата на жертвите и състрадание към съдбата, бъдещето и, надяваме се, успешното лечение на пострадалите", заяви Желязков.

По думите му 14 македонски граждани, млади хора, са приети в наши болнични заведения, в София, в Пловдив и във Варна.

"Вчера осигурихме тяхното транспортиране. Надявам се организацията, която създадохме, да се оцени. Но тук не е момента да изтъкваме нашата роля, защото в такива моменти най-важно е да покажем навременна солидарност, съпричастност", отбеляза министър-председателят.

Премиерът каза още, че страната ни е готова да приеме още пострадали лица от пожара в дискотека в Кочани, при който загинаха 59 души и стотици бяха ранени, като това зависи от властите в РСМ. Той уточни, че България е в постоянен контакт с РСМ и посланикът ни в страната е на терен. "Нашата готовност е изразена. Ние имаме потенциал за това. Осигурихме условия близките на пострадалите лица да пристигнат в България", коментира Желязков.

В тежко състояние остават 14-те пострадали от Кочани, които са настанени в болници у нас. Те са с множество изгаряния и вдишани горещи газове, които са им нанесли тежки травми.

Днес у нас пристига министърът на здравеопазването на Северна Македония Арбен Таравари, за да се срещне с пострадалите.

Българският червен кръст обяви кампания за кръводаряване за пострадалите младежи от Северна Македония.

До края на седмицата, на паркинга на болница "Пирогов" ще има палатка на БЧК, където медици от "Пирогов" и доброволци на БЧК ще посрещат желаещите да дарят кръв за пострадалите младежи. Близките на пострадалите ще получат психосоциална подкрепа при нужда и друго подпомагане, спрямо възникващите потребности на терен, допълват от БЧК.

Припомняме, че пожара  в местна дискотека в Кочани загинаха 59 души, а 155 бяха ранени. Пострадалите бяха изпратени за лечение в редица държави. 

***

Съпричастността е човешко чувство. То се създава и отглежда, никой  не го притежава по рождение. Най-важното условие е в каква среда растем, на какщво ни учат родители, баби и дядовци, какви ценности ни "преподават" и какъв пример ни дават. После идва училището. Приятелската среда също е много важна и т.н. и т.н.

Ден на траур - добре. Прощавайте, но има елемент на лицемерие в него. Всеки нормален, средно добре възпитан човек изпитва съчувствие и болка, опитва се да разбере мъката, стоварила се върху съседите. Но не идват ли  малко в повече интервютата с пилоти, медсестри и други, които са участвали  в транспортирането на 12-те пострадали македонски деца и младежи у нас, които биват представени като герои. Някои от тях и позират като такива. Кому е нужно  това? Те не изпълняват ли своите служебни задължения? Защо е нужно да натрапваме добрите жестове, които би трябвало да са логични и очаквани? Благодарност ли търсим?

Прав е премиерът Желязков, че не е редно в такъв момент да изтъкваме нашата роля...

И още нещо. Като сме съпричастни към трагедията и обявяваме ден  на траур, защо не сме съпричастни към гнева срещу корупцията, която убива? В Северна Македония вече се надигнаха първите яростни вълни срещу подкупите, фалшивите лицензи, пробитите институции, което води до жестоки травми в обществото и до смърт дори. Нима в България  корупцията е по-приемлива и симпатична? Да обявим "Ден срещу корупцията" или "Месец срещу корупцията", като сме толкова съпричастни. Само че тук предпочитаме "Месец на любовта" (февруари), например. И той е лицемерен, но поне носи печалби на определени хора и бизнеси...

Желанието да се покажем, да демонстрираме нещо, да се представим като много свестни хора е по-голямо от това какви сме в действителност. Знаем ли въобще какви сме?