Депутати преследват мечта на Тодор Живков: "Русский мир" е равно на 16-а република в СССР

По време на т.нар. „дебат“ по повод споразумението, подписано от служебния премиер Андрей Гюров с Киев за сътрудничество в областта на сигурността, мечтата на бай Тошо бе сбъдната – вече сме част от „русский мир“ на Путин. За сетен път стана ясно, че с такива „копейки“ и агенти на руските тайни служби в политиката, Москва няма нужда от ракети „Орешник“, за да ни превземе. Крепостта е предадена отвътре. С възгласи и клетви в името на България.

Това ни припомня тъжни епизоди, като описания от Симеон Радев с герой руският дипломат Александър Кояндер, който бил с мисия в България след 1884 г. В доклад до руското външно министерство Кояндер рапортува: „Имайки предвид ползата, която можем да извлечем за собствените си интереси, като обвързваме към себе си Цанков (Драган Цанков, 3 пъти премиер в периода 1880-1884 г.) с материални изгоди, аз си позволявам да подкрепя неговото ходатайство за оказването му на парична помощ от сумите на окупационния фонд. Като начало във вид на лично подпомагане би следвало да му отпуснем от 10 до 12 хиляди франка. Впоследствие също би могло да го снабдяваме и със средства, необходими за водене на борбата с неговите политически противници, които сега са и наши най-опасни врагове. Разходването на всъщност крайно незначителна част от намиращите се в наше разпореждане суми за подобен род цели би могло, по мое мнение, да донесе значителна изгода на нашето положение и нашите интереси в България“.

Отношението не се е променило, нито методите.

Слугите на Кремъл обядват в Guy Savoy в Париж, почиват на Кайманите, Френската ривиера, Италия, Гърция и Испания, плащат по 100 000 евро такса за деца и внуци в швейцарския колеж „Льо Розе“, известен като „гимназията на кралете“  и 65 000 долара такса за Калифорнийския технологичен институт (Caltech) в САЩ, но тук целуват ръка на Митрофанова и бранят съветските паметници и граф Игнатиев „на живот и смърт“. Разбира се в Москва са наясно с какви негодници си имат работа, но имат нужда от предатели. Просто е.

Обикновените русофили са друго нещо. Те живеят със спомени от младостта, когато съветските филми, литература и трудовите рекорди пълнеха новините всеки ден.

Андрей Гюров обаче допусна грешка. Вярно, че решението за споразумението с Украйна е от 2024 г., но можеше да остави това на редовно правителство. Освен това би било редно да информира президента Илиана Йотова.

Правителството се оказа жертва на лош ПР.  

   1. Даде повод на „копейките“ и руските агенти в политиката да използват случая за предизвикване на скандал и да принудят правителството да се обяснява.

От пленарна зала се изля река от предизборни послания към проруския електорат.

   2. Крясъците, че сме „вкарани във война“ предизвикват страх. Това е лъжа, разбира се, но тя бе повторена хиляда пъти и със сигурност постига ефект.

Споровете в НС ясно очертаха фронтовете „за Русия“ и „за Европа“, но „русский мир“ взе преднина.

   3. Бяха заглушени фактите, че Русия вероломно нападна Украйна. Че има подписан от САЩ, Великобритания и Русия Будапещенски меморандум от 1994 г. В него Москва гарантира границите с Украйна и тяхната неприкосновеност, срещу което Киев предаде на Русия целия си ядрен арсенал, който бе втори по обем в света.

   4. Не се чу ясно, че над 30 държави вече са подписали такова споразумение с Киев. Че Румен Радев като президент е присъствал на среща на върха във Вилнюс по повод инициативата „Три морета“, когато идеята е била обсъждана и одобрена и той не е бил против.

Гюром обаче постигна нещо важно: лъснаха членовете на новия "комитет за българо-съветска дружба". Плонжовете им пред Путин надминаха всички дефиниции за слугинаж. 

Радевите хора, които вече сънуват министерски постове, както и онези на Костя, разчитащи на шумни скандали, вероятно си мислят, че ако се отложи одобрението на споразумението с Украйна, то няма да се случи въобще. Дълбоко се заблуждават. България е част от НАТО и ЕС и има принципи на лоялност към партньорите, които не могат да се нарушават. Ние разчитаме на тях, а те на нас. Това не е Путин, който ден преди нападението срещу Украйна наричаше луди и манипулатори всички, които смятаха, че се готви за агресия и 24 часа по-късно прати армията си сее смърт и разруха. 

Все още немалко българи възприемат подобни двубои като препирни, театър, политическа свада и мерене на мускули. Но това не ви е водното хоро на Йордановден, нито 111-метровия пилон на Рожен, още по-малко спор дали Москвич или Мерцедес е по-добра кола. Става дума за сблъсък между „русский мир“ на Путин и принадлежността ни към Европа. На карта е заложено бъдещето на цялата нация.

Иска ли някои наистина да се събудим един ден в "русский мир" на Путин? 

Дарина Георгиева