Депутатите разшириха обхвата на мерките срещу изпирането на пари

С измененията в обхвата на закона вече попадат и лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството. Това става в случаите, когато стойността на сделката възлиза или надвишава 10 000 евро.

В обхвата на законодателството са и лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги. С гласуваните на първо четене текстове се въвежда забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сметки, сейфове или банкови сейфове на фиктивно име. 

Промяната в законодателството се налага във връзка с приетите от ЕК нови изисквания за намаляване възможностите за превенция и за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. 

В мотивите към предложението се отбелязва, че ако въпросните изисквания не бъдат въведени в българското законодателство, това ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм ERM и Банковия съюз.

По предложение на народния представител Дилян Димитров от ГЕРБ срокът за получаване на предложения между двете четения бе удължен. 

Иван Иванов от "БСП за България" коментира пред журналисти, че е необходимо законът да бъде прецизиран между двете четения. "Няма необходимия механизъм да бъде точно и ясно прилаган законът", коментира Иванов. 

Той бе категоричен, че по отношение на разширяването на кръга от лица, които трябва да докладват пред ДАНС за сделки, не е желателно "счетоводителите да бъдат превръщани в доносници". Поводът за опасението му е предвидената промяна, с която и счетоводителите попадат сред кръга от лица, които са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения при извършване на операция или сключване на сделка.