Децата на света: Рискове и приключения по пътя към знанието

В България 15 септември е повече от просто начало на учебната година; той е ден, изпълнен с празнично настроение и надежда. Всяко училище отваря врати, за да посрещне учениците с усмивки на лицата си. Денят започва с тържествени церемонии, включващи речи, песни и обещания за успехи. Родителите се събират, за да изпратят децата си в новото приключение, а учителите се подготвят за новите предизвикателства, които ще донесе учебната година. Специално внимание се обръща на първокласниците, които правят своето първо стъпало към знанието с гордост и ентусиазъм. 

Докато в някои части на света децата се качват на училищния автобус с незначителен риск, в други кътчета на планетата пътуването до училище е истинско приключение и изпитание. Според ЮНЕСКО, докато в единия край на света има 57 милиона деца, които не ходят на училище, то в другия има стотици деца, които живеят в най-отдалечените кътчета на планетата, рискувайки живота си всеки ден, за да стигнат до училище. В Суматр, Колумбия, децата "летят" 800 метра върху стоманен кабел над реката Рио. Други пътуват със сал до училище. Трети преодоляват планини по кози пътеки, пълзят по скали, плуват през буйни реки, минават по висящи мостове или се спускат по метални въжета. На мнозина това може да се струва невероятно, но е факт. Това са истинските истории на деца, чието желание за образование е по-силно дори от страха от смъртта, разказва National Geographic.

                         Снимки: National Geographic

В някои части на Индонезия деца карат колела върху аквадукта, който разделя две села. Мостът се намира на стотици метри над земята и е проектиран за транспортиране на вода и храна, но не и за хора. Мостът е построен в холандската колониална епоха и е наричан още “моста на смъртта”. Въпреки лошите транспортни условия, децата използват моста за тяхното пътуване до училище, въпреки че не е обезопасен. Те поемат ежедневно риск за живота си, за да стигнат до училище. „Някои приятели са преминавали с велосипед. Те трябва да се държат за парапета на моста, докато въртят педалите”, сподели едно от децата, което рискува живота си всеки ден по пътя до училище. 

В Колумбия, децата, които живеят в тропическите гори, на 40 мили югоизточно от столицата Богота, пътуват чрез стоманени кабели, които свързват едната страна на долината с другата. Това е единственият начин да се достигне до училище. Учениците от Колумбия са принудени всеки ден да "летят" 800 метра върху стоманен кабел, който е опънат на височина 400 метра над река Рио Негро. Потокът е приток на Амазонка, и името й означава Черната река - водите й са толкова коварни и бързи, че никога не може да й се види дъното.

Учениците в Хималаите всеки ден правят походи по пътя за училище. Опасността на тяхното пътуване се крие в това, че пластовете лед, по които ходят, са много тънки и има голям риск, децата да пропаднат в ледовете, ставайки жертва на студената вода долу. И ако това се случи, рискът от хипотермия е много голям. Въпреки това желанието за образование на децата в Занскар е голямо.

За да стигнат до планинското село Гулу в провинция Съчуан, учениците са принудени да вървят часове наред по изключително тесни и стръмни планински пътеки, чиято широчина на места не е повече от 50 сантиметра. Който не се движи плътно до скалата, рискува да падне в пропастта. В отделни етапи от маршрута децата могат да разчитат и на възрастните. Начално училище се намира на половината път нагоре в планината и всеки ден ученици от близкото село Генгуан трябва да се изкачват по тесни и криволичещи пешеходни пътеки. Началното училище е, може би, най-отдалеченото в света.

Тези уникални и понякога невероятни истории от цял свят показват, че желанието за образование е универсално и не познава граници. Независимо от трудностите и опасностите, с които се сблъскват, децата от тези отдалечени кътчета на планетата демонстрират безпрецедентна решителност и смелост. Те ни напомнят, че образованието е привилегия и възможност, за която си струва да се борим, независимо от препятствията. Съвременният свят може и да се развива бързо, но тези истории ни връщат към основните човешки ценности на стремежа към знание и личен напредък, който надхвърля дори най-трудните условия.

Децата във Филипините използват напомпана гума, за да пресекат реката по пътя им към училище в отдалечено село в провинция Ризал, източно от столицата Манила. Учениците трябва да ходят в продължение на поне един час на ден, за да стигнат до училище, а понякога са принудени да пропуснат занятия или са приютени в домовете на роднини, ако нивото на реката е повишено заради дъжда. Във Филипините образованието е доста сериозен проблем, защото само 60% от 5-годишните деца имат достъп до предучилищно образование. 

Едва ли има по-опасен път до училище от този: децата от едно планинско село в китайската провинция Съчуан са принудени да преодоляват височина от 800 метра. На път за училище слизат надолу по импровизирана стълба, а на връщане рискуват още веднъж живота си, изкачвайки се нагоре. Учителят Ли Гуилин помага на децата да се катерят по една от петте паянтови дървени стълби, за да достигнат до училището. Стълбата от бамбук е единственото средство за достъп до селото. В него живеят 15 деца на възраст 6 до 15 години. Общото население е от 72 семейства, които се издържат основно от производството на картофи, орехи и люти чушки.

Тези уникални и понякога невероятни истории от цял свят показват, че желанието за образование е универсално и не познава граници. Независимо от трудностите и опасностите, с които се сблъскват, децата от тези отдалечени кътчета на планетата демонстрират безпрецедентна решителност и смелост. Те ни напомнят, че образованието е привилегия и възможност, за която си струва да се борим, независимо от препятствията. Съвременният свят може и да се развива бързо, но тези истории ни връщат към основните човешки ценности на стремежа към знание и личен напредък, който надхвърля дори най-трудните условия. 

По статията работи: Бояна Маркова

Превод и редакция, източник : National Geographic