Дипломатическо минно поле на погребението на папа Франциск

Трябва ли Доналд Тръмп да бъде държан далеч от украинския президент Володимир Зеленски? Или от френския президент Еманюел Макрон, или от левия лидер на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, или от иранците, които може да се появят? Може би ще има облекчение от факта, че Владимир Путин заяви, че няма да присъства, но дали всички ще очакват места на първия ред?

Погребението на папата предоставя неочаквана възможност за непредвидена международна дипломация и неудобни срещи. Началото в 10 часа сутринта означава, че повечето държавни глави и политически лидери ще пристигнат в Рим още в петък вечер, което им дава кратка възможност за срещи, ако желаят.

„На погребението може да има много интересна динамика“, казва Франсис Кембъл, британски посланик към Светия престол от 2005 до 2011 година.

Последният подобен случай, погребението на папа Йоан Павел II през април 2005 г., бе наречен „дипломатическото събитие на годината“ според Центъра за публична дипломация към Университета на Южна Калифорния. То „събра многобройни световни лидери, включително такива, които обикновено не биха се появили в една и съща страна, камо ли в една и съща зала“.

Тогава погребението се проведе на фона на войната в Ирак, на която Йоан Павел II се противопоставяше. Когато по големите външни телевизионни екрани бе показано лице в близък план на президента Джордж Буш, от тълпата се чуха освирквания.

Буш се озова седнал в близост до лидерите на Иран, Сирия и Куба. Той и неговият съюзник Тони Блеър ги игнорираха напълно.

Обратно, принц Чарлз направи дипломатическа грешка, като стисна ръката на отхвърления президент на Зимбабве Робърт Мугабе, който бе избегнал забраната за пътуване на ЕС, за да присъства на службата. Чарлз бе явно изненадан, когато Мугабе се наведе да го поздрави. По-късно бе издадено изявление, според което „принцът намира настоящия режим в Зимбабве за отвратителен“.

Друго ръкостискане, между президентите на вечните врагове Израел и Иран, се разглеждаше като потенциално исторически момент, докато иранският президент Мохамад Хатами по-късно не отрече то да се е случило.

Междувременно Китай бойкотира погребението заради присъствието на президента на Тайван. Ватиканът е сред малкото страни с дипломатически отношения с Тайван, въпреки че неговият президент няма да присъства в Рим в събота.

Светият престол има посланици в повечето страни на света. Наречени нунции, те изпълняват както дипломатическа, така и религиозна роля.

„Те знаят неща, които обикновеният посланик не знае“, казва Кембъл. „Хората обикновено имат повече доверие в свещениците, отколкото в дипломатите, така че нунциите имат достъп до огромно количество информация – особено извън столиците или в страни с конфликти“.

Светият престол понякога се намесва зад кулисите за решаване на кризи, казва Кембъл. „Но това не се афишира“, добавя той.

През 2007 г. папа Бенедикт помогна за освобождаването на 15 британски моряци, пленени от Иран. „Той поиска тяхното освобождаване като жест на добра воля за Великден“, казва Кембъл. Тази намеса стана публична едва три години по-късно след изтичане на конфиденциална информация.

По-скоро Ватиканът участва в усилията за прекратяване на войната в Украйна и за постигане на мир в Газа и Южен Судан. По-рано тази година Ватиканът договори сделка с Куба, довела до освобождаването на стотици затворници, арестувани за участие в антиправителствени протести.

Папа Франциск също така предприе исторически жест към мюсюлманския свят, подписвайки декларация за братство с великия имам на Ал-Азхар при първото папско посещение на Арабския полуостров през 2019 г.

„Някои западни страни смятат, че понеже религията вече не е важна за тях в същата степен, както някога, тя няма значение и за останалия свят“, казва Кембъл.

„Но Римокатолическата църква има огромно глобално присъствие. Тя има дипломатически отношения с почти всяка страна, а почти 20% от световното население се идентифицира като католици.

Дипломацията на църквата е дълбока и широка, но често невидима за страничния наблюдател. Светият престол притежава уникална дипломатическа сила, която ще се прояви ясно в събота“.

Хариет Шерууд, The Guardian. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.