На днешния ден той увисна надолу с главата, а фашизмът се разпадна: Да се замислим за нашите "дучета"

Роден през 1883 г. във Верано ди Коста, на около 70 километра югоизточно от Болоня, Бенито Мусолини е трудно дете. Баща му е ковач и ревностен социалист. Дучето още от малък е склонен към дързост и насилие и затова родителите му го изпращат в строг католически пансион. Но новата среда също не успява да се справи с поведението му и на 10-годишна възраст той е изключен, защото намушква съученик с джобно ножче. Преди да навърши 20 години, той ще намушка още няколко свои връстници, включително една от приятелките си.

Въпреки че фашизмът прововядва традиционните ценности, националното единство и патриотизъм, на практика Мусолини и неговите последователи действат като хулигани и убийци: те тероризират Северна Италия, като се насочват към комунистите и опустошават редакции на вестници и социални клубове. В рамките на две години Мусолини става отговорен за убийствата на близо 2000 свои политически опоненти. Започва атаки и  срещуродове, смятани за  свързани с мафията.  Това му съдава сериозни  врагове.  Преди всичко, защото  той  уж се бори с мафията, а всъщност корупцията обхвяща  неговия  кръг от съпартийци.

В този период Мусолини принуждава краля на Италия да се оттегли

Виктор Емануил III е крал на Италия, когато Мусолини поставя началото на своята партия. Но през октомври 1922 г., когато лидерът и неговите привърженици тръгват на т. нар. Поход към Рим, кралят се опасява, че съпротивата срещу фашистите ще доведе само до още по-големи кръвопролития и хаос. Затова той не оказва никаква съпротива, когато тълпата нахлува в района и всъщност в крайна сметка узаконява похода, като назначава Мусолини за министър-председател, смятайки, че това ще го накара да сътрудничи на парламента. Само че Виктор Емануил греши. Вместо това през 1925 г. Мусолини се опира на своята популярност и установява диктатура.

За разлика от фюрера в нацистка Германия, Ил Дуче не тръгва  директно срещу евреите. До 1938 г. италианските евреи саприемани като част от нацията и им е позволено да се присъединят към фашистката партия. „Фашисткото правителство няма никакво намерение да предприема политически, икономически или морални мерки срещу евреите“, успокоява обществеността официален меморандум от онова време.

Това обаче се променя почти за една нощ. През юли 1938 г. правителството започва да приема антиеврейски закони и няколко месеца по-късно Мусолини обявява, че „чуждестранните евреи“ ще бъдат депортирани, а натурализираните след януари 1919 г. ще загубят гражданството си. Не е ясно какво точно води до тази промяна; историците спорят доколко самият Мусолини е таил антисемитски убеждения. Смята се за вероятно той да е вижда експулсирането на евреите като лесен начин да се хареса на нацистките си съюзници.

За Адолф Хитлер Мусолини е модел за подражание: той се възхищава на политическите му умения, на драматичния му стил и на таланта му да използва грубия национализъм, за да мобилизира масите. През 1923 г. Хитлер се опитва и не успява да повтори завземането на властта в Германия, както Мусолини прави в Италия; проваленият Бирен пуч дори вкарва бъдещия фюрер за известно време в затвора. След като обаче идва на власт, Хитлер възприема много от диктаторските похвати на италианския си колега, включително прословутия поздрав.

Дуче много обичал публичността и смятал, че е  изран свише за велики дела. Често цитирал сам себе си.

"Да имаш доверие в  хората е  добре,но недоверието към тях  е още по-добро",  -  казвал той.  И също: "Какво е свобода? Нма абсолютна свобода!"

Люмим него израз е: "Фашизмът е създаден върху реалността, а комунизма е  само  теория".

Поведението и твърденията на Дуче много съвпадат с тези на някои българскипартии и политици, които тръбят, че се съобразяват с реалнистите, че са ултра патриоти, а  някои  дори заплашваха, че  ще бесят по стълбовете свои опоненти и нерусофили, мечтаят и за възраждане на лагера в Белене...

Мусолини завърши  надолу  с  главата, но  негови  последователи и такива на Хитлер и Сталин не само са  сред нас, но са в политиката и имат амбиции  да управляват живота ни.