Засега се знае, че някои от темите са били агресията на Русия срещу Украйна, терористичното нападение на Хамас на израелска територия и отговора на Тел Авив, ситуацията около Тайван, Корейския полуостров и пр.
За икономическите отношения между двете велики сили е излишно дори да се говори. Търговията със стоки между САЩ и Китай достигна рекорден обем през 2022 г. Общата търговия със стоки между двете страни се е увеличила до 690,6 млрд. долара, надхвърляйки рекорда, поставен през 2018 г.
За сравнение стокообменът между Русия и Китай (Пекин е най-големият търговски партньор на Москва) е 176 млрд долара.
Руският президент Владимир Путин има защо силно да ревнува. Най-големият му враг – САЩ и най-големият му другар (според Кремъл) се разбират много добре по най-важните за света проблеми и теми. Разбират се и като два икономически колоса, които формират бизнес средата на планетата.
Другите най-сериозни партньори на Пекин в това отношение са страните от ЕС, Великобритания, Япония, Южна Корея и някои азиатски страни.
Путин може и да е подозирал, но сега вече е наясно с горчивата за него истина, че не Русия е най-важна за Поднебесната империя.
Знаменателно в това отношение е една мисъл от реч на Си Дзинпин от 2018 г.: В Русия направиха революция, когато там имаше 20 000 комунисти. През Втората световна война страната победи Хитлер, когато комунистите бяха 2 милиона. През 1991 г. членовете на комунистическата партия бяха вече 20 милиона, но Москва загуби всичко и се срина.
Смразяваща оценка, ще се съгласите.
Брутният вътрешен продукт на Русия за 2022 г. е 1,9 трилиона долара. По БВП на човек от населението Русия е по-назад от Полша, Чехия, Норвегия, Швеция, Испания, Италия, Австралия и др. Може да се сравнява с Чили, например.
БВП на Китай за същата година е малко над 18 трилиона долара. На САЩ – близо 24 трилиона долара.
Путин претендира да има важен глас и участие в проектирането на нов световен ред, но страната му дори не влиза в Топ 10 на най-силните икономически държави.
Бившият СССР е присъствал постоянно в Топ 3 на най-влиятелните страни в света. Днес положението е „хуже губернатоского“, както се изразяват в Русия, когато нещо не се случва, пропада.
Лидери са САЩ и Китай. До тях се нареждат Индия, Франция, Германия, Великобритания, Япония, Саудитска Арабия и дори Израел.
Анализатори все още нареждат Русия в тази компания, но с уговорката, че е заради ядрения арсенал на страната.
Съобщение на Интерфакс – една от трите официални агенции на Москва, - гласи: „Срещата на председателя на КНР Си Дзинпин и президента на САЩ Джо Байдън не е в разширената програма на Кремъл, но все пак официалните информации за нея ще бъдат проследени“.
Опитът за омаловажаване на значението на посещението на китайски лидер в САЩ издава тъкмо обратното.
Същите минорни настроения се забелязват и сред петата колона на Кремъл в България. Съобщенията за срещата в Лос Анжелис са лаконични и кратки, докато служебната среща на Путин с китайския лидер в Пекин преди месец и половина бе отразявана с революционен патос, макар да нямаше нищо съществено в протоколното виждане. Нещата се оказаха съвсем различни от пробутваните манипулации от руската пропаганда.
Централите на Евросъюза и НАТО вече си сверяват часовниците по новото американо-китайско часово време. Същото задължително трябва да направят и българските политици и управленци, за да не изостава страната ни от промените в глобален мащаб. На този фон жалки и неспасяемо изостанали звучат "аргументите" срещу политиката на кабинета в областта на отбраната и сигурността на страната от БСП, "Възраждане" и ИТН.
Най-важното следствие от срещата на Си Дзинпин с Байдън е, че най-вероятно Русия ще престане да се държи като световен терорист и да шантажира с ядрени ракети.
Юлия Петрова
