Дойче веле: Ислямът ли ги кара да убиват?

Насилието в Стария, в Новия завет и в Корана - върху него се съсредоточават авторите на двете книги - професори от католическото и от протестантското направление на християнското вероизповедание, както и един професор-мюсюлманин.

"Убивайте ги там, където ги сварите", са казва във втора сура от Корана. На пръв поглед това звучи страшно, но ако вземем текста в неговата цялост, той изглежда вече доста по-умерен: "Борете се за делото на Аллах - против всеки, който се изправя срещу вас, но и не преминавайте мярата, защото Аллах не обича безмерните. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те са ви прогонили; защото гонението е по-лошо от умъртвяването... Ако те отстъпят, Аллах ще им прости, защото е милостив."

Геноцид с божието позволение?

Звучи тъй, сякаш призивът към насилие е заложен в Корана, макар и да е обвързан с условия. Например - насилието да се прилага, така да се каже, "с мярка". Това пък дава основание на мюсюлманските интерпретатори на текста да заключат, че насилието, когато се налага да бъде използвано, трябва винаги да бъде обуздавано. Разбирай - налага се да бъдат спазвани определени правила.

Андреас Михел, пофесор по библейска теология в университета в Кьолн, пише за насилието при израилтяните, когато завземат земя за себе си. Той анализира текстове от петата книга на Моисей, където в глава седма се казва: "Когато Господ, Бог твой, те въведе в земята, в която ти отиваш, за да я завладееш, и изгони отпреде ти многобройните народи: хетейци, гергесейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци - седем народа, които са по-многобройни и по-силни от тебе, и ти ги предаде Господ, Бог твой, и ти ги разбиеш, тогава предай ги на заклятие, не влизай с тях в съюз и ги не щади; и се не сродявай с тях..." Нишката на насилието се точи и по-нататък в Стария завет и всъщност, от гледна точка на съвременното международно право, това представлява призив към извършването на "геноцид с божието позволение", коментира професорът.

Ислямът - антипод на християнството?

Проф. Мартин Ронхаймер от Ватиканския университет "Санта Кроче" в Рим, тълкува другояче темата за насилето в религията. Според него ислямът мисли себе си по различен начин, в сравнение със западното разбиране за една религия. "Ислямът не е просто религия, а представлява политическо-религиозна система от социални, правови и властови отношения. Ислямската представа за света почива на вярването, че Аллах е създал човечеството от мюсюлмани, а всички немюсюлмани са "неверници". Ислямът се стреми да направи от света "Дом на исляма", в който да важи шериатът, установеният от Аллах ред. В него има място и за евреите и християните, които обаче са разглеждани като втора категория хора, подчинени на мюсюлманите и шериата."

За разлика от исляма, християнството изхожда от това, че всички хора са равни, защото са "Божие образ и подобие" и са равни пред Господ. Разбира се, християнството познава и владетели, които дискриминират определени религиозни общности, например евреите. В същото време обаче професорът припомня, че през Средновековието евреите са се ползвали със специалната защита на Папата.

Накратко: християнството е първата религия в историята на човечеството, която не използва свещените си книги за създаването на господстващ социален и правов ред. Всъщност християнският свят постепенно възприема римското право. По същия начин християнството асимилира гръцката философия и наука, за да ги доразвие. Именно разграничението между духовно и светско при християните е онзи фермент, направил възможна появата на модерния свят, посочва проф. Ронхаймер.