Посланик Йоси Леви Сфари: Дори след това ужасяващо клане! Има много хора, за които Израел е виновната страна

Не само в мюсюлманския свят, но и на Запад, пише ръководителят на дипломатическата мисия на Израел в България Йоси Леви Сфари в материал, представен за "Фокус" от посолството на страната в София. 

Вижте текста в цялост и без редакторска намеса. 

Има много добри хора, които, след като видяха снимките от масовото клане в общностите близо до Ивицата Газа, незабавно изразиха солидарността си с Израел и отвращението си към машината за убийства на Хамас. Чухме топли думи от САЩ, Германия, Италия и други страни. Видяхме държавни глави, които дойдоха да ни подкрепят. Любовта им идва от сърцето. Няма да го забравим, нито ще забравим безбройните други прекрасни жестове на солидарност.

Но има много други хора, за които Израел все още е виновната страна, дори след това ужасяващо клане. БиБиСи все още отказва да нарече "терористи“ хората, които обезглавяват бебета, изнасилват жени и момичета и след това ги изгарят живи. Защо? Попитайте БиБиСи. Те много добре знаят защо.

И не само - какво може да извини известни футболисти от европейските лиги, които публикуваха материали в подкрепа на терора? Или изявленията на омраза в Ирландия, Испания и други страни? Или ръководители на водещи университети като Харвард, Принстън и Нюйоркския университет, които отказват да осъдят изявленията в подкрепа на тероризма, направени от радикални и ислямистки студентски организации?

Естествено е да се изрази загриженост за съдбата на невинните хора в Газа. Никъде по света не трябва да се наказват невинни хора. Но всеки нормален човек би се хванал за главата от отчаяние, когато прочете писмо, подписано от видни западни творци, с което декларират "подкрепа за Палестина“, като същевременно напълно игнорират клането, извършено в еврейската държава преди две седмици. Нито една дума за 220 човешки същества, отвлечени и отведени в Газа, включително 3-годишно момиченце, чието цялото семейство е било убито, преди тя да бъде отвлечена съвсем сама в Газа. Или 4-годишните близнаци, които с очите си са видели как убиват майка им.

Някой от тези културни дейци пусна ли петиция за незабавното освобождаване на отвлечените момичета, момчета и техните майки? Бизнесът на Хамас е убийството на евреи, млади и стари. Това е тяхната цел. Жалко е, че публикуването на петиция, призоваваща за освобождаване на израелски жени и деца, не влиза в дневния ред на нито един от тези хора на изкуството.

Известен модел, който живее в САЩ, на 10 октомври публикува невъобразимо лицемерен пост в социалните мрежи, в който, както обикновено, изрази подкрепа за освобождението на Палестина, но също така и чувство за отговорност към своите "приятели евреи“. Но нямаше нито дума за това какво точно преживяват нейните приятели евреи, нито дума за младите жени на нейната възраст, които са били изнасилени и убити с брадви от тези "освободители на Палестина“, които тя никога не пропуска да хвали. Разбира се, нито дума за израелците. Тя не спомена Израел с нито една дума. Когато написа "моите еврейски приятели“, може би е имала предвид своите модни агенти в САЩ и светските критици, които й правят мили очи. Може да сте красива отвън, г-жо Джиджи Хадид, но сте отвратителна отвътре.

Не бива да се пренебрегва и постъпката на Грета Тунберг, която може да е представител на поколение от млади, наивни европейци, дълбоко загрижени за околната среда, но очевидно далеч по-малко, или даже никак, за избитите евреи. Във видна публикация Тунберг беше снимана с плакат, гласящ "Аз съм с Газа“. В онзи ужасен ден, когато 1400 израелци бяха избити, когато млади и стари жени бяха изнасилени и бебета изгорени, Вие или някой от Вашите приятели на снимката публикувахте ли публикация, в която се казва "Аз съм с Израел“? Не, разбира се, че не. Можем да предположим, че не сте били твърде загрижени за всички тези израелски семейства, унищожени за един ден от 3000 садистични убийци, които ходеха от къща на къща с огнестрелни оръжия, брадви и огнехвъргачки, търсейки още жертви, които да убият.

С това свое расистко, кощунствено пренебрежение, което няма нищо общо с хуманността или любовта към справедливостта, лицемерните критици на Израел ми напомнят все повече и повече за младежките движения от 30-те и 40-те години на миналия век в определена част на Европа, които ходеха на излети сред природата, из северните планини и дивите гори, все по-влюбени в този красив свят около тях – свят без евреи.