Привечер, до падането на мрака, наблюдавам прилепите. Гледам тия съвършени летци на нощта и си мисля как с малкия си човешки ум крадем и копираме законите на Висшия творец, но не в името на хармонията, а как да се изтребваме все по успешно.
Става дума за онова чудо, което сме копирали от прилепите и се нарича ехолокация – чрез ултразвуците да се създава триизмерната картина на пространството. И си мисля още с каква стръв и упоритост превръщаме Божиите формули на живота в човешки формули на разрушението – самолетите стелт технологии, силуетите им с обтекаемост на соколово крило, подводниците, слухтящи с ехолокаторите си по дъното на световните океани.
Всъщност, докато копира своя Създател, какво създава човешкият ум – свят на съзиданието или свят на разрушението?
Недялко Славов
