„Има падащо доверие към това, което ни обявяват от правителството. Специално в случая с дрона има и прикриване на информация“, заяви Тагарев в ефира на bTV.

 

„Снимките ни се пускат по трохичка“

 

Един от основните му въпроси е защо властите не са показали още в първите часове повече снимки на открития дрон.

 

По думите му между инцидента в събота сутринта и пресконференцията на премиера и министъра на отбраната са изминали около четири часа. Според него това е било достатъчно време да бъде събран снимков материал и той да бъде представен публично.

 

Вместо това са показани отделни кадри, на които се виждат само определени части от машината.

 

„Ние не виждаме останалите неща, а конкретно избрани снимки – от едната се вижда номер, на другата се вижда перката“, каза Тагарев.

 

Според него снимки на крилата, остатъци от тях, стабилизаторите и други характерни части биха позволили на специалисти да направят сравнително бързо сравнение с известни модели.

 

„Снимките ни се пускат така, по трохичка на ден някъде“, заяви той.

 

Голям или малък е бил дронът и имало ли е взрив

 

Тагарев вижда противоречие и между обясненията, дадени от различни представители на властта.

 

Той посочи, че премиерът е говорил за голям дрон, който не е бил „играчка“, както и за взрив. Впоследствие от Министерството на отбраната са дошли по-предпазливи твърдения дали действително е имало експлозия.

 

„Премиерът казва: дронът не е бил малък, не е бил играчка, бил е голям дрон, имало е взрив. Министърът на отбраната казва: „Май не е имало взрив“, коментира Тагарев.

 

За него е необяснимо и твърдението, че Министерството на отбраната трябва да изчака специалисти от МВР, за да бъде установено дали е имало експлозия.

 

Бившият министър критикува и начина, по който случаят е бил представен публично. По думите му впечатлението е било „все едно две ескадрили бомбардировачи са щели да ни атакуват“.

 

Защо дронът не е бил засечен

 

Другото противоречие, което Тагарев откроява, е свързано с възможността машината да бъде видяна от радарите.

 

Той обясни, че ако става дума за дрон примамка, подобни машини могат да бъдат оборудвани със специални отражатели. Те увеличават радарния образ на целта, така че тя да изглежда по-голяма.




„Дрон-примамка се прави именно за да имитира много по-голяма цел“, обясни Тагарев.

 

Според него такава машина може да изглежда на радарите като голям дрон или дори като крилата ракета.

 

Затова той вижда логическо противоречие с обяснението, че дронът не е бил засечен заради малките си размери.

 

Тагарев смята, че дронът най-вероятно е украински

 

За произхода на машината бившият министър също има версия, но подчертава, че остава неизвестно защо тя се е озовала на българска територия.

 

„Почти няма съмнение, че дронът е украински. Въпросът е по каква причина той е паднал на нашата територия“, каза Тагарев.

 

Като най-вероятна хипотеза той посочи възможно руско радиоелектронно въздействие върху дрона, което да е променило траекторията му.

 

„С най-голяма вероятност все още е вариантът, че това е наистина украински дрон под влиянието на руско електромагнитно въздействие. Той е сгрешил траекторията си“, заяви Тагарев.

 

Той обаче не изключва и други възможности, сред които версия за провокация. Това са хипотези на бившия министър, а не установени от разследването причини за попадане на дрона в България.

 

Какво се знае за преминаването през Румъния

 

Тагарев постави под въпрос и твърденията около предполагаемия маршрут на машината през Румъния. Според него премиерът е посочил, че дронът е бил видян и от румънска страна, но не е представил материали, които да показват точния му маршрут.

 

Това според Тагарев бързо е довело до по-категорични твърдения в социалните мрежи, че дронът е преминал през цяла Румъния и румънските власти са го наблюдавали.

 

„Нещо, което няма как да се твърди“, каза той.

 

„ЕМКО“ – защо толкова бързо беше изключена външна намеса

 

Втората част от критиката на Тагарев е свързана с пожара и взривовете в склада на „ЕМКО“ край село Белица.

 

Още в първите часове след инцидента вътрешният министър заяви, че няма данни за външна намеса. От компанията от своя страна изключиха човешка грешка и версията, че пожарът е започнал от камиона, който малко преди това е бил в склада.

 

Според Тагарев тези твърдения не се изключват непременно взаимно. Въпросът е на каква информация са направени толкова скоро след инцидента.




Компанията според него е имала възможност да разговаря със служителите, които са били на място, и да провери какво са правили непосредствено преди пожара.

 

При заключението за липса на външна намеса обаче Тагарев смята, че не е станало ясно на какво се основава то.

„Министърът на вътрешните работи много прибързано направи това изявление“, заяви той.

 

Може ли барутът да се самозапали?

 

Тагарев коментира и една от възможните причини за началото на пожара – самозапалване на съхраняваните барутни заряди.

 

Според него вероятността за подобен сценарий при нормални условия на съхранение е изключително малка.

 

„Това да се самовъзпламени барут, който се намира на склад в сравнително контролирани условия, е изключително малко вероятно“, каза той.

 

Тагарев посочи, че боеприпасите и барутите са предназначени да издържат на широк диапазон от температури.

 

Причината за пожара и взривовете в Белица обаче все още не е установена. Окончателните заключения трябва да бъдат направени след огледите и експертизите.

 

Предишните взривове и подозренията за диверсии

 

Тагарев постави сегашния случай и в контекста на предишни взривове в обекти на „ЕМКО“.

 

„Има няколко случая в заводи и складове на фирмата, в които имаше взривове през последните десетина или малко повече години“, припомни той.

 

По думите му за част от тези инциденти са възникнали сериозни подозрения, че са били предизвикани умишлено от враждебна страна.

 

Българските власти действително са разследвали възможна връзка между серия от взривове в оръжейни обекти и служители на руското военно разузнаване. Това обаче не е доказателство за руска или друга външна намеса при сегашния инцидент в Белица.

 

От дрона до „ЕМКО“ – проблемът с доверието

 

За Тагарев общият проблем при двата случая е начинът, по който институциите съобщават информацията.

 

При дрона той вижда разминавания между официалните версии и недостатъчно публични данни. При „ЕМКО“ поставя под съмнение ранното изключване на една от възможните версии, преди разследването да е стигнало до окончателни заключения.

 

Според него резултатът е спад на доверието към информацията, която властите предоставят за случаи, пряко свързани с националната сигурност.