От дронове в Полша до пропаганден залп – информационната атака на Кремъл

„НАТО е във война с Русия, това е очевидно и не се нуждае от доказателства. НАТО оказва пряка и косвена подкрепа на киевския режим“, каза Песков, повтаряйки твърденията на Москва, че западната подкрепа за Украйна означава участие във войната.

Изявлението идва дни след като Полша потвърди, че е свалила руски дронове в своето въздушно пространство – първият известен случай на държава от НАТО, която унищожава руска военна техника над собствената си територия.

Пропагандна офанзива след инцидента

Твърдението на Кремъл, че НАТО е „във война“ с Москва, наподобява дезинформационните послания, които заляха Полша веднага след нарушението на въздушното ѝ пространство.

Аналитичен център към полския държавен институт NASK отчете засилена активност на руски и беларуски източници. Сред основните лъжи е твърдението, че Полша вече е във война с Русия – послание, което може да предизвика паника сред обществото.

Полша и останалите членки на НАТО не са воюващи страни в конфликта. Те доставят оръжия, обучение и финансова помощ на Украйна, за да защити територията си от руската инвазия. Единствената държава, която води война в Украйна, е Русия.

Според NASK дезинформацията е противоречива – от отричане на инцидента до обвинения срещу Украйна, че се опитва да въвлече Полша и НАТО във войната. Други послания целят да представят полската армия като неспособна да защитава въздушното си пространство или да обвържат случая с политическо напрежение между Варшава и Киев.

Психологическа операция и социални мрежи

Полската НПО Res Futura съобщи, че след нарушението е започнала организирана психологическа операция с цел ескалация на емоциите, поляризация на обществото и подкопаване на доверието в държавата и съюзниците.

Анализът на социалните мрежи показва висока честота на повтарящи се послания – признак за координирана операция, а не за спонтанна обществена реакция.

Най-разпространените наративи са, че инцидентът е „украинска провокация“ или „операция под фалшив флаг“ (38%), следвани от обвинения към Русия (34%).

„Атаката с дронове беше използвана не само като военен инцидент, но и като инструмент на психологическа война. Полша е въвлечена в следващ етап на хибриден конфликт, в който основното бойно поле е информационното пространство“, пише в доклада.

Ескалация и реакция на НАТО

Инцидентът от 10 септември не е единствен. На 13 септември Румъния вдигна изтребители F-16, след като руски дрон навлезе в нейното въздушно пространство. Президентът Володимир Зеленски каза, че дронът е останал над румънска територия близо час.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас нарече случая „безразсъдна ескалация“.

Полският външен министър Радослав Сикорски заяви пред Kyiv Independent, че след атаките може отново да се обсъди идеята за затваряне на част от въздушното пространство на Украйна с отбранителни системи на НАТО.

Бившият руски президент Дмитрий Медведев предупреди, че всяка стъпка на НАТО към налагане на зона, забранена за полети, ще означава „война между НАТО и Русия“.

По данни на полските власти 21 руски дрона са нарушили въздушното пространство на страната на 10 септември, като четири са били свалени. Варшава задейства член 4 от договора на НАТО, който предвижда консултации, когато сигурността на държава член е застрашена.

След инцидента НАТО започна мисията Eastern Sentry.