На 30 август 13-годишно момче е предизвикало два пожара в района на Тополовград, съобщиха от полицията. В присъствието на инспектор от Детска педагогическа стая детето признало, че е изхвърлило запалена цигара в местността „Зиберова чешма“ край село Орешник.

 

Пламъците са унищожили около 120 декара сухи треви и храсти.

 

При разговора с детето станало ясно и че по-рано същия ден то е палило огън в местността „Курията“ в Тополовград, за да си опече месо. Огънят се разпространил и обхванал около 1,3 декара, от които един декар иглолистна гора, а останалата площ била със сухи треви.

 

Случаят ще бъде докладван на прокуратурата.

 

Това обаче не е единственият случай, при който 13-годишно дете е свързано с голям пожар в Хасковско.

 

14 000 декара след „почистване“ на треви


На 23 август в района на селата Динево, Любеново, Малево, Криво поле и Корен избухна огромен пожар. Пламъците обхванаха около 14 000 декара, от които над 2000 декара горски територии.

 

Огънят достигна и до военно-учебния полигон „Корен“, а в района беше обявено частично бедствено положение.

 

На 24 август директорът на Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов съобщи, че вероятната причина за пожара е действието на 13-годишно дете.

 

По думите му детето решило да почисти тревна площ, като най-вероятно е действало самостоятелно.

 

„Дете на 13 години решило да почисти тревите и вследствие на това възниква този тежък пожар“, обясни Джартов.

 

Така само в два различни случая в Хасковско действия на деца на една и съща възраст са свързани с пожари, засегнали хиляди декари.

 

Любопитство, подражание или липса на усещане за опасност?


Двата случая поставят въпрос, който излиза извън конкретните пожари: какво кара едно дете да запали огън и да подцени риска от това? Отговорът не е еднозначен. Зад подобно поведение могат да стоят различни мотиви и не бива автоматично да се приема, че за всяко детско палене на огън е резултат от едно и също.

 

Любопитството е един от възможните мотиви. Огънят е впечатляващ и предизвиква естествен интерес – детето иска да види какво ще стане, как ще се разпространи пламъкът или как ще реагира даден материал. В този случай намерението може да не е да бъде причинена вреда, а да се експериментира. Проблемът е, че любопитството не означава непременно способност да бъде оценен реалният риск.

 

Подражанието е друг механизъм. Децата възприемат поведението на възрастните и на връстниците си. Ако са виждали как се пали огън на открито, как се горят треви или как някой небрежно изхвърля цигара, подобно поведение може да изглежда по-малко опасно, отколкото всъщност е. Тук детето не създава подобно поведение само – то възприема модел, който вече е наблюдавало у други.

 

Желанието да впечатлиш или да се докажеш пред други деца е трети възможен мотив. В компания рискованото поведение понякога се превръща в начин за привличане на внимание или демонстрация на смелост. Тогава опасността може да бъде осъзната, но съзнателно подценена заради желанието да се спечели одобрението на връстниците.

 

Има и чиста небрежност – ситуация, при която детето знае, че огънят е опасен, но не предприема необходимите мерки, за да го обезопаси. Това е различно от любопитството. Тук проблемът не е толкова в желанието да се експериментира, колкото в неспособността или нежеланието да се преценят последствията от конкретното действие.

 

В някои случаи може да става дума и за съзнателно палене с намерение да бъде причинен пожар или щета. Това вече е съвсем различна хипотеза и не трябва да бъде поставяна наравно с детска игра, експеримент или небрежност. За подобно заключение са необходими конкретни данни за намерението на детето.

 

Именно затова при случаите в Хасковско трябва да се внимава с психологическите обяснения. От информацията за действията на децата може да се установи какво са направили, но само по себе си това не позволява да се каже защо са го направили.

 

В единия случай се говори за дете, което е решило да „почисти“ тревна площ. В другия – за момче, което е запалило огън, за да си опече месо, а след това е изхвърлило запалена цигара.

 

Общото между тях е друго: подценяването на способността на огъня да излезе от контрол. За едно дете пламъкът може да изглежда като нещо малко, което може да бъде изгасено във всеки момент. При суха растителност обаче границата между контролирания огън и пожара може да бъде само няколко секунди.

 

И тук се появява съществената разлика между знанието за опасността и реалното разбиране на риска. Едно дете може да знае, че „огънят е опасен“, но това не означава непременно, че може да оцени как една запалена цигара или малък огън може да доведе до стотици или хиляди декари изгоряла площ.

 

Затова превенцията не би трябвало да се свежда единствено до забраната „не пали“. Необходимо е децата да разбират как възниква пожарът, колко бързо може да се разпространи и защо определени условия – суха растителност, вятър и високи температури – превръщат привидно малкия огън в сериозна опасност.

 

Когато „само един огън“ се превръща в пожар


По данни на ГДПБЗН от началото на годината в страната са регистрирани около 19 000 пожара, при 24 000 за същия период на 2025 г.

 

Според Джартов в голяма част от случаите причината е човешка – желанието да бъде почистена определена площ.

 

Именно човешкият фактор остава един от най-сериозните рискове през пожароопасния сезон. При суха растителност дори малък огън може да се разпространи изключително бързо, особено при силен вятър и високи температури.

 

Каква е отговорността?


При 13-годишни деца възниква и друг важен въпрос – какви са последиците, когато малолетен причини пожар и нанесе сериозни материални или екологични щети?

 

В конкретния случай с двата пожара край Тополовград материалите ще бъдат докладвани на прокуратурата. Това означава, че тепърва предстои да бъде преценено какви действия могат да бъдат предприети по случая.

 

Но отвъд конкретната процедура остава по-големият въпрос за превенцията.

 

Достатъчно ли е децата да научават за опасността от огъня едва след като вече са предизвикали пожар?

 

Двата случая в Хасковско показват, че разговорът за детската безопасност и контрола върху огъня трябва да започне много преди първия пламък.