Един от българските моряци: 4 месеца бяхме в една стая с един телевизор и без право да излизаме

„Добре съм. Чух се със съпругата си. Казахме си, че се обичаме. Те са болни с детето и затова ги няма тук. От тук си отивам вкъщи”, призна Данаил Веселинов.

„Направиха ни абсолютно пълни изследвания и казахме, че сме като 20-годишни момчета. Ще живея - ще се възползвам от свободата си. Местеха ни с капитана, за да сме далеч от екипажа като мярка за сигурност. 4 месеца бяхме в една стая с един телевизор и без право да излизаме никъде. Това беше най-тежкият период. На всеки 15 дни се обаждахме по 3 минути вкъщи. Бяхме на кораба и пак в хотела. Изкарваха ни вечер да подишаме въздух в определени моменти, не всеки ден. Храна и вода бяха осигурени. Бяхме си зaтворници. Надеждите всеки ден бяха да се случи примирие, за да може да се приберем”, разказва морякът. 

По думите му хутите са хвалили България, че прави най-много за похитените си граждани. „Казваха, че за нас звънят и натискат най-много. Вярвах, че в момента, в който стана примирието, всеки един момент ще ни освободят. В понеделник техният лидер направи изявление. Във въорник ни казаха, че ще си ходим. Не си спомням точно какво се случи в последните 24 часа, защото бяхме развълнувани, но всичко мина много плавно”, каза още Веселинов.