Една трета от българите нямат и лев под юргана

На фона на тези данни цели 20% от анкетираните казват, че разполагат със спестявания, които биха покрили основните им нужди за 10 и повече месеца напред във времето. Почти 50% нямат конкретен план колко често, по колко и къде да спестяват, сочи проучването. Депозитите и влоговете (53% от анкетираните) си остават най-разпространените начини за спестяване. Друга популярна алтернатива са инвестициите в имоти (17%).

Очертава се тенденцията, че българинът масово не мисли за пенсионирането си. 71% от анкетираните посочват, че никога не са изчислявали размера на примерната си пенсия, която биха получавали след време. Едва 18% спестяват допълнително (доброволно) за старини. Това показва, че все още липсва култура да се мисли за времето, когато текущият доход няма да е същият както в активните трудови години. Всеки четвърти анкетиран (26%) е дал отрицателен отговор на въпроса дали знае в кой пенсионен фонд е задължително осигурен. 77% от анкетираните посочват, че не използват услугите на небанковите институции, които отпускат бързи кредити. Едва 6% казват, че имат задължения по бързи заеми в размер над 1000 лв.

От гледна точка на задълженията по потребителски кредити от банки близо 43% отговарят, че нямат такива. 9% посочват, че имат кредити към банки за суми между 10 и 20 хил. лв., а близо 7%, че дължат суми между 20 и 50 хил. лв. Близо 52% от анкетираните нямат кредитна карта, докато 9% дължат по нея между 1000 и 3000 лв. Тези данни бяха изнесени при предстaвяне на проекта "Моят живот, моите финанси - финансова грамотност за младежи".