Ефтимов уточни пред журналисти във Варна, че подобни дронове могат да носят до 5 килограма взривно вещество. Той е посетил мястото на инцидента и потвърди, че няма нанесени поражения.
Версията за отклоняване на дрона
Специалисти от различни служби са огледали останките, направили са снимки и са събрали материали за експертен анализ. Един от първоначалните въпроси е бил дали машината е „Шахед“, но тази възможност е била отхвърлена.
Ефтимов допуска, че дронът е бил отклонен от системи за електронна война и впоследствие е продължил по траектория, при която е останал извън обсега на радарите. Началникът на отбраната подчерта, че това е предположение, а не окончателно установена причина.
Той е разговарял и с румънския си колега, който го е уверил, че дронът не е бил засечен от румънската страна.
По-рано Министерството на отбраната съобщи, че първоначалният анализ сочи дрон-примамка „Майя“ – тип, който според ведомството се използва широко от украинските въоръжени сили. От МО също заявиха, че няма основания инцидентът да се смята за преднамерен.
Украйна от своя страна съобщи, че не е изпращала преднамерено никакви средства към България и че е в контакт с българските власти за изясняване на случая.
Защо дронът не е бил засечен?
Ефтимов обърна специално внимание на трудностите при откриването на малки безпилотни апарати. По думите му дори модерните конвенционални радари не са достатъчно ефективни срещу такива цели.
Необходими са специализирани системи, но и при тях дистанцията за откриване може да бъде едва 4–5 километра. Това оставя изключително кратко време за идентифициране на апарата, предаване на информацията и евентуалното му неутрализиране.
Задачата е още по-сложна в мирно време, когато във въздушното пространство има цивилен трафик и евентуалното поразяване на дрон трябва да отчита риска за хора и обекти на земята.
България е усилила ПВО още в края на юли
Началникът на отбраната припомни, че подобни инциденти вече са регистрирани в Румъния, Турция и балтийските държави. Според него те са част от рисковете, породени от воденето на бойни действия в близост до територията на НАТО.
Заради зачестилите случаи с дронове „Шахед“ около румънско-украинската граница България е предприела допълнителни мерки още в края на юли. Ефтимов посочи, че са пребазирани сили и средства за противовъздушна отбрана и авиация, а наблюдението на въздушното пространство е засилено.
Българските военни работят и с няколко местни компании по технологии за противодействие на дронове. Проект за антидрон системи е включен и сред проектите по европейския механизъм SAFE.
През октомври България ще бъде домакин и на експеримент в рамките на НАТО, свързан с противодействието на безпилотни апарати. В него ще могат да участват и български компании.
Според Ефтимов проблемът няма бързо и универсално решение. Необходимо е едновременно изграждане на мрежа от подходящи сензори, бърза идентификация и средства за неутрализиране, при това на цена, която държавата може да си позволи.
Началникът на отбраната призна и натоварването върху Въоръжените сили заради непрекъснатите дежурства и променящата се среда за сигурност. Според него подобни предизвикателства съществуват и пред останалите съюзници в НАТО, а България постепенно увеличава способностите си за противодействие.
