Еко погребение – биоразградимите ковчези са все по-търсена услуга

Една от първите обществени фигури, които обръщат внимание на погребението като просто още една крачка от екологичния цикъл на планетата, е австрийският художник Фриденсрайх Хундертвасер. Изповядващ философия за тясна връзка между човек и природа, той предлага специални чували от биоразградимо зебло, в които човек да бъде положен в земята след смъртта си, а над него да бъде посадено дърво и той реално да подхранва новия живот. За тези си идеи художникът и общественик говори още през 70-те години на миналия век.

Компостните погребения, колкото и шокиращо да звучи, са били част от бита на много общества и езически ритуали в човешката история.

Макар че традиционното погребение и кремацията ще останат доминиращи за дълго време напред, наблюдаваме появата на нови видове погребения в съответствие с екологичните очаквания на семействата.

В няколко европейски държави семейството, а дори и бъдещият покойник, могат да персонализират ковчега и самия ритуал по погребението. Включително възможността във Франция, където ковчегът е задължителен, той да бъде изработен от картон и да носи ръчно написани и нарисувани от близките на починалия послания. Макар че тези методи на погребение са все още редки, те са показателни за дълбоки обществени промени.

С поглед към екологията, интериорът на ковчега вече може да бъде изработен от памучни, конопени или ленени възглавници, а не от традиционните синтетични материи. Урните да бъдат от сол, пясък или дърво и да са биоразградими. В Нидерландия стартиращото предприятие Loop вече предлага на пазара ковчези, изработени от мицел. Понякога и мраморът отстъпва място на растенията.

Традиционното погребение, което вече се сблъсква с конкуренцията на кремацията, е свидетел на появата на два нови метода.

Първият, терамацията, все още е до голяма степен забранен в Европа. Съществуват няколко форми: надземна, наземна (забранена навсякъде) или подземна. Говорим за естествена редукция на органичните вещества или за човешко компостиране. Тялото се поставя в контролирана среда: херметически затворено хранилище с контролирана температура, влажност и налягане. След около два месеца компостът (който има същия статут като пепелта) може да бъде възстановен от семейството или поставен в гора, управлявана от фондация. В немската провинция Шлезвиг-Холщайн такива практики се провеждат от 2024 г. Превръщането на човешки тела в компост отнема около три месеца, а компостът трябва да бъде заровен в гробище.

Вторият е аквамацията. Процесът не е нов: още през 1888 г. Амос Хърбърт Хобсън редуцира животински трупове чрез алкална хидролиза. Химическият процес е подобен на естествената хидролиза с помощта на аеробни бактерии, но се използва алкален разтвор, т.е. 5 % алкал (калиев хидроксид) и 95 % вода. След това тялото се нагрява, за да се превърне в калций (известен като пепел). Операцията отнема около три часа: след това останките се смачкват и се поставят в урна по същия начин, както при кремация. Що се отнася до протези в тялото, те напускат процеса в перфектно състояние.

В допълнение към факта, че водата може да бъде изпратена в канализационната система, потреблението на енергия е около седем пъти по-ниско от това, необходимо за кремация. Няколко държави в Европа са приели или предстои да приемат аквамацията: Ирландия от 2023 г., Белгия, Шотландия, Нидерландия и т.н. Тя е законна и в Южна Африка: в катедралата „Сейнт Джордж“ в Кейптаун „пепелта“ на архиепископ Дезмънд Туту е от аквамация.