От преврата до параноята: Как режимът на Ердоган създаде вътрешния си враг

По време на събитията в онази нощ загиват над 250 души, като правителството твърди, че опитът за преврат е бил организиран от военни офицери с цел сваляне на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Във вторник се навършват девет години от опита за преврат.

Ердоган незабавно обвини движението на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен за организирането на събитията.

Гюлен, който живееше в доброволно изгнание в САЩ до смъртта си през октомври 2024 г., категорично отрече участие и настоя за независимо международно разследване — искане, което така и не беше изпълнено.

Репресии без граници

Оттогава насам турското правителство води агресивна кампания срещу реални и предполагаеми членове на движението. Общо 390 354 души са били задържани по обвинения, свързани с тероризъм или участие в опита за преврат. 113 837 от тях са били арестувани.

Репресиите обхващат почти всички сфери на турското общество. Сред задържаните има военни офицери, полицаи, държавни служители, учители, академици, съдии, прокурори, журналисти, бизнесмени.

Сред високопоставените арестувани фигури са 216 генерали и над 15 000 други военни, както и повече от 3 700 съдии и 1 300 прокурори.

Жандармерията е задържала над 27 000 души, от които 8 588 са били арестувани. Полицията е арестувала 105 249 души от общо задържаните.

Само в Истанбул около 13 000 души са били арестувани, включително над 15 000 полицаи, от които 6 000 с офицерски звания. Сред задържаните са още възрастни граждани, бременни жени и представители на различни професии, често на базата на съмнителни доказателства или анонимни свидетелства.

Извънсъдебни мерки и международна критика

В допълнение към масовите арести, турските съдилища са наложили мерки за съдебен контрол (забрани за пътуване, задължителни подписки и др.) на над 118 000 души.

Още 153 000 са били освободени без повдигане на обвинения след първоначален разпит, а над 31 000 все още се издирват от органите на реда.

Провеждани са отделни разследвания срещу предполагаеми потребители на криптирани комуникационни приложения като ByLock, както и използващи обществените телефони (т.нар. „улични кабини“) за контакти в мрежата на движението. Това доведе до почти 26 000 нови задържания и над 9 100 арести. Много от задържаните са били подложени на натиск да признаят или да посочат други „съучастници“ под заплаха от продължителен арест или загуба на юридическа защита.

По силата на турските закони за „ефективно разкаяние“, повече от 9 500 души са дали показания, използвани впоследствие за осъждане на други предполагаеми членове на движението.

Въпреки че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) многократно е постановявал, че използването на приложението ByLock само по себе си не представлява престъпление, в Турция все още се извършват задържания на това основание.

От банкова сметка до абонамент – всичко е престъпление

След опита за преврат турските власти приемат за „доказателства за тероризъм“ дори и действия като:

- откриване на сметка в Bank Asya (една от най-големите банки в Турция по онова време);
- използване на приложението ByLock, свободно достъпно в App Store и Google Play;
- абонамент за вестник Zaman или други медии, свързвани с движението на Гюлен.

ЕСПЧ обаче е постановил, че тези действия не представляват престъпление според международното право.

Извънредно положение и чистки

След преврата правителството обяви извънредно положение, което продължи две години, като страната бе управлявана чрез президентски укази, без съдебен или парламентарен контрол.

По време на този период над 130 000 държавни служители и повече от 24 000 военни бяха уволнени без съдебно решение.

Освен че бяха освободени от длъжност, те бяха вписани в черни списъци, забранено им бе да заемат държавни или частни длъжности, получиха забрани за пътуване и дори отбелязвания в социалноосигурителните им досиета, които възпираха бъдещи работодатели.

Хиляди от тях и техните семейства изпаднаха в дълготрайна икономическа и социална изолация, без правна възможност за възстановяване.

Международни критики

Правозащитни организации като Amnesty International и Human Rights Watch многократно осъдиха масовите репресии след преврата, подчертавайки липсата на съдебна защита, потискането на инакомислещи, преследването на религиозна група без убедителни доказателства.

Въпреки това, почти десет години по-късно, репресиите и съдебните преследвания продължават.