Според Табаков през последните месеци се наблюдава съществена промяна в начина, по който Иран подхожда към конфликта. Докато досега Техеран основно е реагирал на действия срещу него, като отговорът е бил сравнително пропорционален, сега страната демонстрира готовност сама да определя развитието на конфликта и да повишава напрежението.

 

„Досега иранците действаха реактивно и пропорционално – ако бъдат ударени, връщат на удара. Сега вече променят този модел. Те са готови да диктуват този конфликт“, заяви Табаков.

 

Той обаче призова да се прави ясна разлика между политическите намерения на Иран и реалните му военни способности. Именно тази разлика е важна при оценката на вероятността България да се превърне в пряка мишена. Иран разполага с възможности за комбинирани атаки, при които могат да бъдат използвани балистични и други ракети, както и безпилотни летателни апарати. Досегашната практика на Техеран обаче показва използването на такива способности предимно на значително по-малки разстояния в Близкия изток. Затова евентуален удар по България би бил много по-сложна операция.

 

Табаков обърна внимание и на специфичния политически риск, който би носила подобна атака. Според него за Иран не би било изгодно да атакува европейска държава, тъй като това може да доведе до промяна в отношението на Европа към конфликта и до по-активното ѝ въвличане срещу Техеран.

 

„Би било много нелогично от политическа гледна точка Иран да въвлече Европа в този конфликт“, заяви международният анализатор.

 

В същото време Табаков не изключва напълно опасността за България, но смята, че тя трябва да бъде търсена по-скоро в други форми на въздействие, отколкото в директен ракетен удар. По-реалистичният сценарий е свързан с действия на структури, които са близки до Иран или действат в негов интерес. Именно на тази база той определя като по-съществен риск евентуалната активност на прокси организации на българска територия.

 

„Реалният риск от режима в Техеран, когато говорим за България, винаги е бил по-свързан с позициите на прокси силите на територията на България, конкретно Хизбула, отколкото със заплахата за ракета, която евентуално ще долети“, коментира Табаков. Затова, според него, при продължаваща ескалация българските служби трябва да насочат вниманието си към лица, за които има съмнения или данни за връзки с подобни структури, както и към евентуална подозрителна активност.

 

Табаков коментира и използването на българска военна инфраструктура от американски самолети-цистерни. В контекста на евентуалните действия на Иран той подчертава политическото измерение на ситуацията – колкото по-силно България се възприема като част от американската инфраструктура в региона, толкова по-голямо би било значението на страната в очите на Техеран.

 

Въпреки това основната оценка на Табаков остава, че директна атака срещу България не е вероятният сценарий. Според него географското разстояние, военните способности, с които Иран разполага, и потенциалните политически последици от подобен ход правят директния удар значително по-малко логичен от използването на косвени или хибридни инструменти.