Различни позиции във Вашингтон

Държавният секретар на САЩ, Марко Рубио, заяви, че ударите са били превантивни. По думите му Вашингтон е знаел, че Израел ще атакува и това би довело до ответни действия срещу американски сили.

„Знаехме, че ако не действаме превантивно, ще понесем по-големи загуби“, каза Рубио пред журналисти. Той допълни, че „най-тежките удари тепърва предстоят“ и че следващата фаза ще бъде „още по-наказателна“ за Иран.

Аргументите му обаче се разминават с обясненията на Доналд Тръмп и на министъра на отбраната Пийт Хегсет. Тръмп първоначално прогнозира война с продължителност четири до пет седмици, но впоследствие допусна, че конфликтът може да е по-дълъг.

Президентът посочи четири цели: унищожаване на иранските ракетни способности, ликвидиране на военноморския потенциал, недопускане на придобиване на ядрено оръжие и прекратяване на подкрепата за въоръжени групировки извън Иран.

Позицията на Израел

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви пред Fox News, че войната може да отнеме „известно време“, но няма да продължи с години. „Това не е безкрайна война“, подчерта той.

Израелската армия съобщи, че е започнала нова вълна от удари по Техеран, след като отправи предупреждение за евакуация в районите около централата на държавната телевизия IRIB. Военните заявиха също, че работят по прехващане на нова серия ракети, изстреляни от Иран.

Ескалация и жертви

По данни на Иранския Червен полумесец най-малко 555 души са загинали. Норвежката правозащитна организация Hengaw твърди, че жертвите може да са поне 1500, включително 200 цивилни.

Говорителят на Белия дом Каролин Левит заяви, че „49 от най-висшите лидери на режима“ са били убити при ударите, сред които и върховният лидер Али Хаменей.

Американската армия съобщи, че от началото на операцията са поразени над 1250 цели в Иран. Броят на загиналите американски военнослужещи е нараснал до шест.

Удар по посолството и напрежение в Ормузкия проток

Американското посолство в Рияд беше ударено от дрон, което предизвика пожар. Държавният департамент призова американските граждани незабавно да напуснат повече от дузина държави в Близкия изток, включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Междувременно възникна объркване около статута на Ормузкия проток, след като генерал от Революционната гвардия заплаши да „подпали всеки кораб“, който премине. Американското Централно командване обаче заяви, че протокът не е затворен.

Великобритания остава настрана

Британският премиер Киър Стармър заяви, че правителството му не подкрепя „смяна на режим от въздуха“ и няма да се включи в офанзивни действия, тъй като подобна стъпка би била незаконна.

С развитието на събитията става ясно, че целите на войната и нейната продължителност остават неясни, а разминаванията в аргументите на съюзниците поставят въпроси за стратегията и крайния изход от конфликта.