Тръмп и Иран – какви са опциите пред американския президент?

Тази непоследователност допринася за усещането за несигурност, особено на фона на ескалацията на бойните действия – както и заради преждевременното напускане на срещата на Г-7 в Канада от страна на Тръмп. Той просто заяви, че трябва да се върне във Вашингтон заради „важни неща“, пише BBC.

Белият дом обясни заминаването му с „това, което се случва в Близкия изток“, докато по-късно в социалната мрежа Truth Social Тръмп написа, че то „няма нищо общо с примирието“.

По-рано израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че атаките са били „напълно координирани“ със САЩ.

1. Поддаване на натиска на Нетаняху и ескалация

Когато израелски ракети удариха Техеран в четвъртък, Тръмп заплаши иранските лидери с „още по-жестоки“ удари от страна на израелските му съюзници, въоръжени с американски бомби.

Известна е крайната цел на Тръмп – той, както и Нетаняху, смята, че Иран не трябва да притежава ядрено оръжие. За разлика от Нетаняху обаче, Тръмп твърди, че предпочита постигането на тази цел чрез сделка между САЩ и Иран – позиция, която съответства на образа му на „световен майстор на сделките“.

Но той е непоследователен относно пътя дотам – понякога прибягва до заплахи с военна сила, друг път настоява за дипломация. Миналата седмица дори каза, че израелска атака над Иран може или да помогне на сделката, или напълно да я провали.

Някои негови поддръжници описват тази непредсказуемост като стратегия – т.нар. „теория на лудия“ в международните отношения, използвана и от президента Никсън по време на Студената война. Според нея съзнателното създаване на усещане за опасност и нестабилност може да принуди противниците (или дори съюзниците) към отстъпки.

Съветници на Тръмп подкрепят тази стратегия с аргумента, че Иран не е сериозен в желанието си да преговаря – въпреки че страната подписа ядрената сделка от 2015 г. (от която Тръмп по-късно изтегли САЩ).

Нетаняху натиска Тръмп да избере военния, а не дипломатическия път. И макар Тръмп да има амбиции за Нобелова награда за мир, той може да реши да изпълни заплахите си към Техеран. Израел пък очаква САЩ да предоставят „bunker buster“ бомби, способни да разрушат подземния ядрен обект във Фордо.

Ескалацията засилва натиска и от страна на ястребите в американския Конгрес, които отдавна настояват за смяна на режима в Иран.

Въпреки че нов кръг от преговори между САЩ и Иран вече беше насрочен в Оман, разговорите са отменени след последната ескалация.

2. Среден път – задържане на курса

Засега Тръмп подчертава, че САЩ не участват в атаките на Израел.

По-нататъшна ескалация би представлявала значителен риск и може да повлияе на наследството му като президент. Американски военноморски сили и наземни системи за противоракетна отбрана вече помагат на Израел срещу ирански удари.

Съветниците от Съвета за национална сигурност вероятно го предупреждават да не предприема действия, които могат допълнително да разпалят конфликта – особено след като някои ирански ракети са пробили израелско-американската защита и са нанесли смъртоносни щети.

Нетаняху твърди, че удар по върховния лидер Хаменей би довел до край на конфликта, а не до ескалация.

Анонимен американски източник обаче информира медиите, че Тръмп се е обявил против такъв ход.

3. Слушане на МАГА-гласовете и отстъпление

Политическият фактор, който най-много влияе на Тръмп, е вътрешната подкрепа.

Повечето републиканци продължават да подкрепят Израел и искат САЩ да продължат да го въоръжават. Но в рамките на МАГА-движението на Тръмп вече се чуват призиви САЩ да се дистанцират от Израел.

През последните дни мнозина се питат защо САЩ рискуват да бъдат въвлечени във война в Близкия изток, при положение че Тръмп обеща външна политика, водена от принципа „Америка на първо място“.

Журналистът Тъкър Карлсън публикува остра критика, че администрацията лъже за неучастието на САЩ, и призова страната да „изостави Израел“. По думите му, правителството на Нетаняху „жадува за война“ и ще вкара американски войници в конфликт, който не е техен.

Конгресменката Марджъри Тейлър Грийн написа в X (бившия Twitter): „Всеки, който настоява САЩ да се включат в тази война, не е част от Америка Първо/МАГА.“

Този вътрешен разрив е уязвимост за Тръмп.

В резултат на натиска той започна да се дистанцира от израелската офанзива. През уикенда дори публикува, че се присъединява към призива на Путин за край на войната. В неделя добави, че Иран и Израел трябва да постигнат сделка, подчертавайки: „САЩ нямат нищо общо с атаката срещу Иран“.

Иран вече заплаши, че ще удари американски бази в региона, ако Вашингтон продължи да подкрепя израелската отбрана. Рискът от американски жертви би засилил антиизолационистките гласове и може да принуди Тръмп да настоява Нетаняху да прекрати офанзивата.